Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

— Не съм убеден, че „зрелост“ е най-подходящата оперативна дума — поклати глава Бърнард. — Тя просто ненавижда организации от всякакъв вид, а аз започвам да се убеждавам, че това е по-скоро предимство, отколкото недостатък. Особено за задачите, които й поставяме…

Ръсел презрително изсумтя.

— Ще разбереш какво имам предвид, само ако се освободиш от личната си антипатия — продължи Бърнард. — Омразата към организациите я прави сто процента сигурна. Представяш ли си, че някой някога би могъл да я презавербува? Изключено! В този смисъл тя е чиста като сняг, а свободният дух завинаги ще я остави такава. Трябва да си благодарен на Бога, че разполагаш с такъв агент…

— Всичко това са пълни глупости! — избухна Ръсел. — Проклет да бъда, ако тръгна с нея и изпълнявам заповедите й!

— Виж какво, Ръсел! — изръмжа Бърнард Годуин и сграбчи ръката на по-младия мъж. — Не само ще тръгнеш, но и ще се представиш добре! Защото, ако не го сториш, мога да ти гарантирам погребение в рамките на тридесет и шест часа! Такова е мястото, за което потегляте, ясно ли е? На света няма по-добър оперативен агент от Тори Нън. Няма! Тя те пожела за партньор като част от условията да се върне при нас и аз дадох съгласието си. Толкоз!

— А какви бяха другите условия?

— Остави ги на мен. Те са просто подробности. Сега искам от теб да се заемеш с тази японска ситуация. Аз и без това си имам достатъчно работа с проклетата „Бяла звезда“!

— Не мога да повярвам, че още се ровиш в тази история — учудено го погледна Ръсел.

— „Бялата звезда“ е първата ни реална следа към организираната националистическа съпротива в рамките на СССР — отвърна Бърнард. — Затова никога няма да се откажа от нея.

— Но дори ти, с твоите връзки и умение да убеждаваш, не успя да получиш одобрение — изтъкна Ръсел. — Всички се страхуват, че отново ще се окажем в ситуацията отпреди известно време… Никой не е забравил фиаското на операция „Бумеранг“.

— Не е нужно и ти да ми напомняш за нея — въздъхна Бърнард.

— Опитвам се да те предпазя — рече Ръсел. — Предшествениците на КГБ вече са правили подобен номер през 20-те… Създават Тръста и всички са убедени, че това е организация за свалянето на Ленин. Правят го толкова добре, че много емигранти се завръщат в родината си, за да се включат в новата съпротивителна организация. Естествено само за да попаднат в лапите на Феликс Дзержински — шефа на НКВД. Това, е установен модел, Бърнард… А ние знаем, че КГБ обича да работи по установени модели. „Бялата звезда“ без съмнение…

— Аз вярвам, че „Бялата звезда“ е напълно реална организация — твърдо го прекъсна Бърнард. — И се бори за съюз на независими държави в рамките на СССР — нещо, което твърде много се доближава до нашите щати…

— Значи истински Съюз на съветските социалистически републики, а? — почти се изсмя Ръсел.

— Не социалистически и точно там е работата! „Бялата звезда“ се бори за демократична република, а това означава окончателна смърт на социализма в Русия. Лично аз съм убеден, че това е пътят, по който тази страна може да влезе в двадесет и първи век като наистина модерна държава. Защото от промените зависи оцеляването им. Русия отчаяно иска да стане конкурентоспособна на страни като Япония, Корея и Тайван, да печели твърда валута от износа си. Но социализмът я сковава. Тя се нуждае от свободна пазарна икономика толкова силно, колкото и от независими в национално отношение републики, освободени от робството на Москва. Ръководството на „Бялата звезда“ разбира това, но е изкушено да избърза. И с това неволно привлича върху себе си повече внимание, отколкото е здравословно за него… — Ръката му се размаха във въздуха. — Но стига сме обсъждали „Бялата звезда“! Имаме далеч по-неотложни задачи.

Очевидно ободрен от разходката, Бърнард помълча малко, после започна:

— Може би мислиш, че съм прекалено сантиментален по отношение на Тори Нън. Но скоро ще промениш мнението си, бъди сигурен в това. Наскоро прегледах архивите и установих, че нито веднъж не си използвал целия й потенциал…

— Това е твое мнение.

— Което е единственото валидно мнение — рязко отвърна Годуин, после побърза да смени тона. — В случая просто съм по-обективен от теб, Ръсел… Отричай колкото щеш, но ти просто не можеш да понасяш Тори Нън и това е голата истина. И аз зная защо — защото ако наистина беше стигнала „зрелостта“ (според собственото ти неточно определение), днес директор щеше да е тя, а не ти… Колкото повече мисля за предложението й, толкова повече се убеждавам, че е права. Ти действително се атрофираш зад това бюро. Има опасност скоро да бъдеш вреден не само за себе си, но и за „Алеята“. Никой от нас не иска това да стане факт, нали?