Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

Тори се замисли върху чутото, после вдигна глава:

— В тази връзка ли си изпратил Ариел в Буенос Айрес?

— Да.

— А двамата якудза в тунелите?

Ръсел стрелна с поглед Бърнард Годуин, после очите му се върнаха към Тори:

— Ариел стигна до заключението, че те са свързани с нелегалния канал на дрогата. После, както пише в последния му рапорт, той е открил друга, още по-обезпокоителна връзка между Якудза и супер кокаина…

— Чакай малко — прекъсна го Тори. — Нима твърдиш, че японците произвеждат този наркотик?

— По всичко личи, че е така — кимна Ръсел.

— Откъде е получил Ариел тази информация? Кои са осведомителите?

— Не знаем това — призна Ръсел. — Успя да ме убеди, че трябва да прекратим всички обичайни контакти помежду си, иначе едва ли ще успее да проникне сред мрежата… Знаеш какво означава това: никакъв ежедневен контрол, никакви регулярни рапорти, никаква подкрепа в случай на нужда… Каза, че действа в изключително опасна обстановка и ако бъде заподозрян… — млъкна и сведе поглед към надписа „сладолед“ в ръцете си. „Вероятно не вижда нищо, а просто си спомня за загиналия агент“, съобрази Тори.

— Така възникна идеята за твоето привличане — вдигна глава Ръсел. — Ти познаваш японците, тяхната култура. Те никога нищо не откриват сами, но сложат ли ръка върху даден прототип, могат да го усъвършенстват като никой друг на този свят…

— Не е вярно, че не правят открития — поклати глава Тори.

— Знаеш какво има предвид Ръсел — намеси се за пръв път Бърнард. — Този кокаин не е синтезиран по изкуствен начин. Оригиналната дрога е основна съставка в него, само така той се превръща в най-страшното оръжие, изобретено някога от човека…

— Но в това няма логика! — изгледа ги последователно Тори. — Защо японците ще искат да създадат този супер наркотик? Ако е за пари, всичко би било наред… Но защо им е да го превръщат в оръжие? Това е чудовищно!

— Напълно съм съгласен с теб — кимна Бърнард Годуин. — Но определени среди в нашата администрация са твърдо убедени, че от няколко години насам Япония води необявена икономическа война с Щатите и няма да се спре пред нищо, за да постигне победата… — облиза устните си, както правеше винаги, когато е изправен пред труден проблем. — Лично аз не вярвам на тази теза, но ще останеш изненадана, ако ти кажа колко хора на Капитолийския хълм са убедени в нейното съществуване, да не говорим за Белия дом… — изражението на лицето му беше все така твърдо и решително. Лице на истински лидер. — За момента сме сигурни единствено в това, което успя да разкрие Ариел: супер кокаинът действително е създаден от японците. От теб искаме да разкриеш останалото: кой го произвежда, кой го купува, защо го купува… А после ще имаш възможността да ги пратиш по дяволите, веднъж и завинаги!

— Опитай се бъдеш по-толерантна с Ръсел — рече Бърнард Годуин. — Той е добър човек.

— Той ме уволни! — отвърна Тори.

— Вярно, при това с мое съгласие…

— С твое какво?!

— Тори, аз те обучих на всичко и много те обичам. Включих те сред агентите на „Алеята“ с ясното съзнание какъв риск поемам. Защото бях убеден, че твоите изключителни умствени и физически качества ще вземат превес над останалото: склонността ти към бунт и неподчинение, към рисковани решения…

Но, за добро или лошо, „Алеята“ е организация с военизирани структури и ти вече познаваш част от тяхното действие. Никой не може да нарушава правилника, тъй като това заплашва сигурността на цялата организация. А ти се опита да сториш точно това и понесе последиците. Ръсел постъпи така, както би постъпил всеки директор, затова престани да го обвиняваш…

Намираха се на просторната затревена площ, изпъстрена с препятствия за прескачане. Наоколо не се виждаше жива душа, но въпреки това те се придържаха в близост до храстите и дърветата — естествена преграда срещу електронното подслушване от разстояние.

— Добре — въздъхна Тори. — Може би наистина се отнасям несправедливо с него. Но това не означава, че се отказвам от претенциите си.

— А какви са те?

— Да се завърна на работа при определени от мен условия.

— Това ми звучи твърде опасно, за да го приема безпрекословно — усмихна се Бърнард. — Кажи ми какво точно искаш.

Тори помисли за миг, после тръсна глава и започна:

— Не искам да нарушавам правилника, искам просто мъничко да го променя. Искам пълна свобода на действие при…

— Невъзможно!

— Вие имате нужда от мен, нали?