Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

Бърнард се извърна, очите му я пронизаха.

— Хайде да престанем с този танц, Тори — изръмжа той. — Познаваме се прекалено добре. Ние имаме нужда от теб, но и ти имаш нужда от нас. Ако отречеш този факт, аз незабавно ще прекратя всякакви контакти с теб. Защото това би означавало, че се самозаблуждаваш, следователно лесно би могла да заблудиш и нас. Не мога да позволя подобен развой на събитията, каквото и да ми струва това. Ти обичаш лова и опасността, обичаш дори кръвта, която се плиска около теб… Не, излишно е да го отричаш — и двамата знаем, че е истина… Ти обичаш танца пред лицето на смъртта, Тори. И умееш да го правиш така, както никой друг…

Настъпи пауза, нарушавана единствено от почукването на кълвача, скрит в листака над главите им.

— Ако ме изслушаш, вероятно ще приемеш това, което искам — промълви най-сетне Тори.

— Съмнявам се — поклати глава Бърнард. — Но все пак искам да го чуя…

Отново закрачиха напред и спряха едва когато стигнаха сянката на няколко огромни клена. Под тях беше хладно и лъхаше на влага, на огряната от слънцето поляна кротко пасяха коне. Картината беше идилично спокойна.

— Искам РД, което ще ми дава незабавен достъп до секретен материали — заяви Тори. — Да има постоянно действие, защото иначе ще губя твърде много време… И още нещо — искам Ръсел за партньор в оперативната работа!

Мълчанието, което последва, беше толкова тежко, че Тори чу хрупането на конските зъби от поне шестстотин метра разстояние. Това беше личното й отмъщение към Ръсел Слейд: да изкара бюрократа от чистичката канцелария, да го натика в калта, да го изправи срещу лицето на врага… И да надзърне в очите на смъртта, ако има късмет, разбира се…

Нито за миг не се разколеба от думите на Бърнард. Някогашен актьор, той прекрасно умееше да насища изразите си с емоции. Но Тори беше израснала в тази среда и отдавна беше имунизирана срещу поведение от подобен род.

— Мястото на директора не е на фронта… — промълви най-сетне Бърнард.

— Въпреки това аз…

— Не мога да позволя това.

Тори се извърна и подигравателно отдаде чест:

— Тогава ще се видим след още година и половина!

— Тори, ти също имаш нужда от нас…

Тя направи крачка по посока на слънцето, Бърнард протегна ръка да я спре.

— Окей — въздъхна той. — Ще получиш постоянното си РД — пръстите му се увиха около ръката й. — Никога не съм те молил за каквото и да било, Тори… Но сега ще го направя. Ние наистина имаме нужда от теб! Далеч повече, отколкото беше склонен да покаже Ръсел. Но и той е човек, и той притежава чувство за гордост… Може би и ти се нуждаеш от нас повече, отколкото си склонна да признаеш. Дявол да го вземе, прекрасно знаеш, че в думите ми има истина, нали?

Тори издържа погледа му, без да мигне.

— Искам Ръсел за партньор, Бърнард!

— Защо?

— Тук, в тази херметически затворена ферма, той е страхотно изолиран, Бърнард. Също както в блиндираните си лимузини и обезопасените самолети. За разлика от теб, той е напълно откъснат от света. Спомни си… Твоят опит не се изчерпваше единствено с екипа умни глави и оперативния център, нали? От време на време считаше за необходимо да отлепиш ухо от безжичните телефони и да го опреш в земята. Ръсел ще бъде заплаха за мен, ако остане тук и единствената му грижа бъде да ме засипва със заповеди. Така е постъпвал с Ариел, така се готви да постъпи с мен. Дай ми го за партньор. Опитът ще му бъде от полза, а и на мен ще помогне…

— Не съм сигурен, че точно тази мисия е най-подходяща за подобни експерименти.

Сега беше ред на Тори да се втренчи в лицето му.

— Искаш да кажеш, че е твърде опасна за него, но мен можеш да ме похарчиш, така ли?

— На този етап не мога да си позволя да изгубя нито един от двама ви — поклати глава Бърнард, но в поведението му се долови колебание.

— Но не можеш да позволиш и разпространението на новия кокаин, нали? Разполагаш с доказателства, че този процес вече е започнал. А представяш ли си как ще завърши? Ако тази мисия не стартира, Ръсел вероятно няма да има шанс за участие в друга…

— Как успя да те убеди? — учудено го изгледа Ръсел. — Сигурен съм, че идеята не е била твоя…

— Не ставай нагъл! — сряза го Бърнард. — Аз я одобрих и това е важното!

— Винаги си проявявал слабост към нея — въздъхна Ръсел.

— При това съвсем основателно. Струва ми се, че ти така и не успя да оцениш по достойнство таланта на Тори…

— Донякъде си прав — неохотно се съгласи Ръсел. — Но аз никога не съм изпитвал стопроцентово доверие в нея. Не, не в обикновения смисъл на думата… Но поведението й страда от хронична непредвидимост. Зная, че я доведе тук с надеждата да се отърси от бунтарството. Но сам виждаш, че никога няма да стигне зрелостта, нали?