Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

Места имаше само на слънчевата страна на трибуната. Беше страшно горещо. Дълбоката, оформена като гигантска купа арена миришеше на стар камък, червеникава прах и войнственост. Седнаха така, че бикът с кървясали очи беше точно срещу тях, изправен заплашително на крачка от тънък като вейка матадор.

— Ще ми кажеш ли какво, по дяволите, търсим тук? — изръмжа Ръсел, след като се отпуснаха на дървената пейка, без облегалки.

— В онези подземия двамата с Ариел подслушахме разговора между японците, които ни преследваха — отвърна Тори. — Още преди да разберат, че сме там. Току-що бяха убили човек на име Рега, който по всяка вероятност е бил аржентинската им връзка. След като се запознах с твоята информация, ми мина през ума, че трябва да тръгнем по тази нишка… Искам да разбера кой е Рега. Затова повиках Естильо…

— А кой е Естильо? — попита Ръсел и стрелна с поглед сивокосия мъж.

— Мой приятел — отвърна Тори. — Това ти стига.

— Изобщо не ми стига — възрази Ръсел. — Той не е проверен, не е длъжен да изпълнява нашите заповеди. За мен не е нищо повече от дупка в стената…

— Но за мен е.

— Предупреждавам те, Тори! — леко повиши тон Ръсел. — Ако възнамеряваш да превърнеш тази мисия в своя лична.

— О, Ръс, защо не се прибереш у дома? — прекъсна го с отвращение в гласа Тори. — Сбърках с теб, ти наистина нямаш нищо общо с това, което става тук. Върни се зад бюрото си във Вирджиния и ме остави да си върша работата!

Бикът връхлетя срещу матадора, който ловко отскочи встрани, а плащът му грациозно профуча на пет сантиметра от страховитите рога. Фигурата „Вероника“, едно наистина добро изпълнение.

— Не съм дошъл тук, за да се отказвам — мрачно поклати глава Ръсел. — Това хич не си го и помисляй. Но този човек…

— Май забрави, а? Естильо спаси живота ти на онзи път от летището! — гневно го изгледа Тори. — Моя също! И този акт струва сто пъти повече от всичките ти електронни проверки, взети накуп!

Бикът отново се втурна напред, тълпата нададе възбуден рев. Матадорът грациозно отскочи и заби една пика в мускулестия му врат.

— Какво варварство! — гнусливо се намръщи Ръсел. — Сякаш сме в Средновековието!

— Това е изкуството на смъртта, сеньор Слейд — обади се Естильо. — Меделин е известен с природните си красоти и смъртта. В коридата отсъства насилието, тя предлага красива и благородна смърт. И точно това привлича тълпата…

— Не разбирам — поклати глава Ръсел.

— Естильо ме осведоми за самоличността на Рега — продължи подхванатата тема Тори. — Бил е колумбиец, работил е за един от най-големите наркокартели на Картечния град. Те са фамилен бизнес, изключително богати и добре организирани. Нито Естильо, нито аз имаме представа защо японците са го ликвидирали. Те имат нужда от суровина за производството на своя супер кокаин, защо трябва да прекъсват доставките? В това няма логика. Дойдохме тук, за да си изясним нещата, и няма да мръднем дори крачка напред, преди да го сторим.

— Но какво общо има коридата?

— Трябва да разберем за кого е работил Рега. За Круз — най-могъщия фамилен картел в Меделин, или пък за конкурентите му от Орола, които държат района на Кали. Ще започнем с Круз, защото именно той е изпратил онези сикарио да ни ликвидират. Трябва да разговаряме с него, а той се намира тук… — пръстът на Тори се насочи към дебел мъж, седнал почти директно срещу тях, точно на границата между сянката и палещите слънчеви лъчи. Беше в обкръжението на няколко сикарио, въоръжени с карабини. Жената до него беше извънредно красива, в ръцете й имаше пудриера с огледалце, очите й бяха сведени към нея.

Естильо се извърна към Тори и махна по посока на жената:

— Меделин ражда най-опасните убийци на света, а Кали — най-красивите жени! Потвърждение за това е Соня, приятелката на Круз… Говори се, че когато Круз притисне под себе си това прекрасно тяло, родено в Кали, той може да мисли единствено за Орола, своите смъртни врагове…

— Съдейки по това, което стана на пътя, тоя тип Круз едва ли иска да има нещо общо с нас — обади се мрачно Ръсел.

— Иска и още как — отвърна Тори. — Но все още не го знае…

На арената под краката им бикът започна да дава първите признаци на изтощение. Продължаваше да налита срещу матадора, но главата му беше тежко отпусната, а огромното тяло бе изгубило доста от пъргавината си. Слабият мъж направи грациозна крачка встрани и тържествено заби сабята си във врата на животното, точно зад масивния череп. Ударът беше нанесен с хирургическа точност, острието прониза сърцето на бика. Кървясалите очи бясно се завъртяха, предните крака започнаха да се подгъват. Миг по-късно животното падна на пясъка. Скочила на крака, тълпата крещеше и ръкопляскаше. Към матадора полетяха цветя, той направи елегантен поклон и вдигна ръце към небето.