Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

— Не бива да се тревожиш толкова, сеньор Слейд — обади се няколко часа по-късно Естильо. — Ние, аржентинците, имаме една хубава поговорка: „Когато сатаната се опитва да ходи по леда, той винаги пада по нос… Ледът не е любимата му настилка.“

„С кого се занася“, запита се Тори, докато хеликоптерът бавно се снижаваше над малката полянка, появила се като светло петно сред гъстата джунгла на провинция Мета. В душата й помръдна мрачно предчувствие.

Черната джунгла. Домът на сенките. Територията, която е извън контрола на Круз и Орола… Но все някой трябва да я контролира, нали? Въпросът е кой е този някой…

Москва, Токио

Марс позвъни в службата на Ирина и я помоли да отскочи през обедната почивка до Гастроном №1 на улица „Горки“. Искаше малко продукти за родителите си, които в събота възнамеряваше да посети. Цял ден беше ангажиран със срещи и заседания и се страхуваше, че прясната есетра бързо ще свърши.

Ирина с готовност прие. Разходката по улица „Горки“ с многобройните магазини и хотели, с тротоарите, задръстени от добре облечени чужди туристи, винаги й доставяше удоволствие. Но най-много обичаше просторния и отлично зареден Гастроном №1, където се чувстваше като дете, попаднало в света на приказките. Зад стъклените витрини бяха подредени хранителни продукти от всички краища на Съветския съюз, имаше и доста чуждестранни стоки. Опашките бяха огромни, но Ирина с удоволствие се включваше в тях. Така получаваше допълнителна възможност да потъне в особената атмосфера на този магазин.

Купи исканите от Марс продукти — прясно пушена есетра и няколко кутийки хайвер, после импулсивно добави към тях и пакет вакуумирана пушена сьомга, внесена чак от Нова Скотия. Беше ужасно скъпа, но Марс с положителност ще оцени тази проява на екстравагантност, помисли си тя.

Излезе от гастронома и бавно тръгна по тротоара, осветен от бледите слънчеви лъчи. Изпитваше дълбоко задоволство от факта, че е на чист въздух, далеч от мрачната и претъпкана канцелария. Е, въздухът едва ли можеше да се нарече чист, но като всички московчани и Ирина отдавна беше свикнала да не обръща внимание на отровните газове, които бълваха старите и раздрънкани автомобили, изпълващи московските улици.

Намираше се на петдесетина метра от книжарница „Дружба“, когато Валери излезе отвътре. Вдигна ръка и понечи да го повика, но той вече бързаше надолу по тротоара.

Ирина се затича подире му, доволна, че може да продължи обедната си почивка. Никак не й се връщаше в мрачната канцелария, където я очакваха куп скучни задачи.

Валери подмина Гастроном №1 и започна да пресича Площада на Съветите, сред който се издигаше величественият паметник на княз Долгоруки 3 3 Княз Юрий Долгоруки е основал Москва през 1156 г. — Б.пр. — основателя на Москва. Няколко пресечки по-нататък той свърна наляво и изчезна във входа на малка сграда със зелена фасада — стария московски Театър на изкуството. Преди години именно там беше преподавал великият Станиславски, чиито методи оказаха решително влияние върху развитието на театралното изкуство в целия свят.

Даваха „Три сестри“ от Чехов. Снимките на участващите актьори бяха залепени точно над програмата. Ирина бутна вратата и влезе. Просторното фоайе беше празно, някъде отдалеч долитаха приглушени гласове.

Пристъпи към вратата на залата и внимателно я открехна. Сцената беше ярко осветена, очевидно течеше поредната репетиция. Ирина изчака да свикне със слабата светлина, после се огледа. Откри Валери на един от последните редове, понечи да тръгне към него, после изведнъж замръзна на мястото си.

До него седеше страхотно красива жена. Имаше руса коса и сини очи, а извивката на носа й носеше следите на онова изящество, за което Ирина беше готова на убийство. Позна я веднага — Наташа Маякова, една от звездите на театъра.

Не беше в състояние да се помръдне, в главата й отекна тихият глас на Валери: „Най-смешното е, че не аз прелъстих теб, а ти мен… Нима мислиш, че си поредната бройка от моите завоевания? Нищо подобно, скъпа…“ Господи, но какви са тези мисли, тръсна глава тя. Очевидно това е делова среща или просто отбиване при стара позната… Някъде дълбоко в душата й обаче се обади мрачен глас: „Не се заблуждавай скъпа. Той те е лъгал през цялото време… Това не е делова среща, а нещо далеч по-интимно…“

Седяха много близко един до друг, главите им почти се докосваха. Тишината беше толкова плътна, че Ирина без усилие долови гласа на Валери: