Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

Разказът й носеше нескрито облекчение, беше доволна, че има човек, пред когото да излее душата си. За кратко време беше понесла серия от силни удари, имаше нужда да разсъждава на глас за тях, да открие смисъла им… Всичко това обаче не й попречи да отбележи, че Ръсел приема разкритията й с необичайно спокойствие.

— Подозренията ти към Бърнард се оказаха основателни — призна тя. — Лошо ми става, като си помисля как се е възползвал от нас! Мразя го!

Ръсел помълча, после вдигна глава:

— Много бих искал да се научиш да реагираш с главата, а не със сърцето си… Сега няма място за емоции, трябва ни обективна преценка на ситуацията — приведе се към нея и продължи: — Използвай главата си, Тори. Бърнард неслучайно е създал тайния съюз Мишита-Тен-Хитасура. Прозрял е това, което е убягнало на всички нас: уникалният шанс за освобождение на малцинствата в СССР и разпадането на империята гигант…

— Дори за миг не съм подозирала подобно нещо — отвърна Тори с пребледняло лице. — Господи, едва сега разбирам защо Бърнард не се оттегли окончателно от дейността си в „Алеята“. Назначил те е на мястото си с единствената цел да прикриваш тайните му операции…

— Тук си абсолютно права — кимна Ръсел. — Силата му винаги е била в тайните операции…

— Ти си знаел?! — втренчи се в него Тори. — От кога?

— Отскоро — отвърна с лека усмивка Ръсел.

— Нямам търпение да го видя мъртъв и погребан!

— Тори, не бива да мразиш Бърнард, просто няма смисъл… Той е такъв, какъвто е… Маниакално предан на идеята за освобождение на всички поробени…

— Аз също бих искала да помогна на националистическото движение в Русия — въздъхна тя. — В това отношение подкрепям идеите на Бърнард, но не мога да приема методите му.

— Обикновена история — притисна я към себе си Ръсел. — Която доказва, че Бърнард е човек като всеки друг… И допуска грешки като всеки друг. Най-сериозната между които е тази, че е позволил на Хитасура да търгува с новия супер кокаин под крилото на „Алеята“…

Тори извърна глава и се загледа в облаците, които бягаха под крилете на самолета.

— Ръс, как е възможно да го защитаваш след всичко това, което ни е сторил? — тихо попита тя. — Обичахме го, вярвахме му, а той през цялото време ни е манипулирал!

— Слушай ме внимателно — въздъхна Ръсел. — Бърнард е от хората, които великолепно умеят да се възползват от ресурсите под свое разпореждане… Отначало бях убеден, че именно това върши и тук. Сега вече не съм толкова сигурен. Беше бесен, когато научи за убийството на Ариел Соларес. Не само поради загубата на ценен агент, а и защото самото убийство се разчу по целия континент, чак до Вирджиния… Каза, че това е нарочно, с цел да бъдем притеснени. И че убийците трябва да бъдат наказани — погледна я, за да бъде сигурен, че го слуша с внимание, после продължи: — Същевременно е знаел кой точно е поръчал убийството на Ариел: Хитасура. „Иди и го стисни за гърлото!“ — това бяха точните му думи. И съвсем не се шегуваше. Направи всичко възможно да изглежда така, че инициативата да те върнем на служба произтича от мен. Направи го майсторски, но аз все пак усетих манипулациите му. Тогава не бях наясно защо го прави, но сега вече зная: бил е убеден, че само ти можеш да се погрижиш както трябва за стария си приятел Хитасура…

— Продължавай.

— Но Бърнард без съмнение си е давал сметка и за друго: за да стигнеш достатъчно близо до Хитасура и да го ликвидираш, ти волю-неволю ще разбереш много неща и за дейността на самия Бърнард… Така се превръщаш в двуостра кама, Тори. От една страна, ти си единственият агент, който може да ликвидира човек с възможностите на Хитасура. Но в хода на този процес неизбежно ще научиш такива неща, които биха отстранили Бърнард за години напред.

— И затова той ти заповядва да ме ликвидираш!

— Все още не разсъждаваш както трябва — поклати глава Ръсел. — Той ми каза да те ликвидирам, но само при определени обстоятелства. Не ми е заповядал да го сторя, вероятно си е давал сметка, че едва ли ще мога да ти причиня зло… Защото Бърнард е човек, който напипва слабите места на всеки… Знаел е, че те обичам, още преди сам да разбера това…

Тори скри лице в дланите си и дълго мълча.

— Не мога да мисля! — оплака се след известно време тя. — Това е прекалено много за…

— Твой ред е да си на арената, Тори — прошепна той, изчака да срещне погледа й и добави: — Бикът е толкова близо до теб, че дъхът му пари лицето ти…

— Да — промълви тя. — О, да…