Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

— Нямам категоричен отговор на този въпрос — призна Хитасура. — Но доколкото познавам Бърнард, той вероятно е искал някой да ме държи под око…

— Мисля, че никога не съм вършила това…

— Не знам, важното е, че си в течение на дейността ми, а Бърнард не е…

— Искам да те питам нещо — промълви замислено Тори. — Какво щеше да стане с мен, ако не бях повярвала на историята за изнасилването и бях убила Мурашито?

— Нищо — сви рамене Хитасура. — Разкривайки истинската му същност, ти на практика го уби… Бърнард вече не можеше да го използва.

— И вие с Бърнард решихте да му търсите заместник — подхвърли Тори. — Кунио Мишита…

— Точно така. На практика ти ни направи услуга. Кунио Мишита е далеч по-могъщ от Мурашито…

— Господи, колко съм била глупава!

— Историята на Америка доказва, че вие обичате да превръщате глупаците в герои… — Ръката му се плъзна към коляното и стисна ръкохватката на пистолета. Дулото му се насочи в гърдите на Тори. — Жалко, че никога вече няма да видиш Америка…

Тори се изпъна, тялото й затрептя от напрежение.

— Недей! — предупреди я той и дулото последва движенията й.

— Защо да не правя това, което искам? — изгледа го Тори. — И тъй, и тъй ще ме застреляш…

— Не искам да те убивам — промърмори Хитасура.

— Късно е за разкаяние — отвърна тя.

— Не е разкаяние, а съжаление. Ти беше добър приятел…

— Само докато ти бях удобна, нали?

— Слаб съм в семантиката — сви рамене Хитасура.

— Логично, от нея не можеш да правиш пари…

Японецът я огледа, в очите му се появи нещо като възхищение:

— Странно, но в много отношения ти изобщо не приличаш на „гайжин“… — сви рамене и добави: — Предполагам, че някои неща от живота винаги ще си останат загадка за мен…

— И още нещо — изгледа го продължително Тори. — На кого изпращате ядрените компоненти? Кой е сътрудникът на Бърнард в Русия?

— Последно желание, а? — промърмори Хитасура и сви рамене. — Защо пък не? На кого ще можеш да прехвърлиш тази информация? — На устните му се появи подигравателна усмивка: — Е, добре… Бърнард контактува с един украинец на име Валери Денисович Бондасенко… Интересен тип. Официално е един от най-яростните привърженици на политиката на Кремъл, но едновременно с това работи за обединението на малцинствата. Изпитвам известни симпатии към него, без дори да го познавам… Бърнард твърди, че мрази руснаците и в червата, но това не би му попречило да бъде човек на КГБ… Доколкото разбрах, подобни неща са ставали и преди… Ако питаш мен, аз изобщо нямам доверие на тези руснаци. Прекалено загадъчни са за мен. Какво искат в крайна сметка? Да унищожат Запада или да правят пари на негов гръб? Трудно е да се доверяваш на шизофреници, макар че Бърнард прави именно това.

Господ да му е на помощ… Току-що получихме спешно кодирано съобщение. В Москва нещо се е случило, положението е извън контрол. В „Бялата звезда“ — тайната организация на Бондасенко, е станал провал. Първата ми работа беше да скъсам с Бърнард… В Москва ползвахме една „пощенска кутия“ — оставяхме съобщенията си в хотел „Русия“ за някоя си Кубишева… Сега и петдесет милиона йени да ми даваш, пак не бих припарил до нея… Не ми трябват усложнения, писна ми някой да се прави на светец… Днес понятието „светец“ се покрива напълно с едно друго понятие — „глупак“. Това ли беше последното ти желание? — погледна я Хитасура. — Можем ли да приключваме?

— Да — отвърна Тори.

Хитасура натисна спусъка. В остъклената канцелария трясъкът беше оглушителен, но никой в игралната зала не вдигна глава. Там беше достатъчно шумно от дрънченето и бученето на машините. Освен това стъклата на канцеларията се оказаха не само шумоизолиращи, но и блиндирани.

Тори отлетя назад, гърбът й се блъсна в стъкления панел. После тялото й се свлече на пода. В якето й, точно над сърцето, зейна дълбока дупка. Хитасура стана и се надвеси над нея, точно както го беше направил в чайната „Кайжин“ с трупа на Големия Езо.

Побутна бедрото й с върха на обувката си, но тя не помръдна. Въпреки това приклекна и опря пистолета в слепоочието й. Вторият изстрел винаги беше в главата, просто за абсолютна сигурност…

В същия миг Кои отвори вратата на остъклената кабинка.

Хитасура я усети и светкавично извъртя пистолета си към нея.

Това беше достатъчно. Дясната ръка на Тори се стрелна напред и нагоре, разперените й пръсти бяха втвърдени като късчета стомана. Ударът попадна в основата на носа му. Беше нанесен с такава сила, че костите и хрущялите се превърнаха в бодлива топка, която прониза мозъка му.