Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

Бърнард Годуин!

Но това все още й се струваше невъзможно. Преди всичко защото не можеше да си представи, че човек като Бърнард ще се забърка в контрабанда на кокаин. Но дори това да беше факт, нещата пак не се връзваха. Нали именно Бърнард беше заповядал на Ръсел да я привлече отново в „Алеята“ и да й възложи задачата по разкриване на мрежата за производство и разпространение на новия смъртоносен супер наркотик? Тори си спомни гнева, изписал се върху лицето на Бърнард, когато Ръсел описваше ефекта от супер кокаина. Не, този човек няма нищо общо с контрабандата!

Но фактите бяха твърде обезпокоителни. Хитасура беше важен участник в тайната коалиция, създадена по идея на Бърнард. Именно с негова помощ трябваше да се осъществи доставката на тайнствените ядрени оръжия (каквито и да са те) до нелегалната националистическа организация в Съветския съюз, за която Бърнард даваше мило и драго… А Естильо беше категоричен, че именно Хитасура е купувачът на суровия кокаин…

Пълна бъркотия, въздъхна Тори. Нещо ми се изплъзва и това нещо лишава от логика цялата сложна операция…

Какво е то?

Отговор на този въпрос можеше да даде единствено Хитасура.

Белегът по рождение на Хитасура имаше цвят на силен чай, започваше от лявата челюст и свършваше в средата на скулата. Под слабата светлина изглеждаше почти черен. Залата за пачинко в Гинза беше огромна, с размерите на средновековен замък. И тя, подобно на още много като нея, принадлежеше на клана Хитасура. Тори случайно знаеше астрономическата сума, която оябунът печелеше всяка седмица от този хазарт.

По екраните на подредените до стената машини проблясваха разноцветни светлини, стоманените топчета издаваха басово бучене, насочили се към сложните лабиринти на пачинко. Пред тях се тълпяха играчите — повечето жени. Най-закоравелите бяха заели машините в средата на залата, тъй като цветните телевизори там им даваха възможност да наблюдават и любимите си сапунени опери, които течаха една след друга по повечето от токийските канали.

Хитасура седеше в остъклена канцелария, издигаща се два етажа над игралната зала. Цялата й вътрешна стена беше заета от видеомонитори, обхващащи всяко кътче от залата. Те имаха предназначението да контролират играта и да пазят интересите на собствениците срещу евентуални мошеничества.

Тори сгъна мокрия си чадър и се настани на стола с метални облегалки срещу бюрото.

— Миналия месец се бяхме побъркали — усмихна се Хитасура. — Едно хлапе направо ни разказа играта… Измислило някаква електронна джунджурия, с която контролираше хода на топчето, представяш ли си? Истински гений! Нямаше да го хванем, ако не се беше увлякъл. Започна да печели всяка игра и с това привлече вниманието ни…

Тори не каза нищо. Седеше с гръб към мониторите, оживлението в залата изобщо не я интересуваше. В офиса на „Алеята“ намери достатъчно дрехи за преобличане. Сега носеше прилепнал панталон от фина кожа в шоколадов цвят, под късото яке се виждаше кремава памучна блуза.

— Как си? — попита Хитасура. Скъпият костюм му стоеше зле, раменете му все още бяха мокри от дъждовните капки. — Направо се побърках в онези тунели, особено след като мистър Слейд каза, че си отровена. Обърнах земята, за да те измъкна от лапите на смъртта…

— Деке е мъртъв — каза Тори. — А Йен Ясувара е обезобразен.

Хитасура леко сведе глава и залюля стола си. С този маниер, доста европейски, той искаше да й покаже своята скръб.

— Съжалявам, че от други си научила за смъртта на Деке — промълви той. — Предпочитах аз да ти го съобщя…

— Това би било съвсем естествено, особено при създалите се обстоятелства — кимна тя, мислено отбелязвайки липсата на всякаква реакция при името на Йен.

— Може би трябва да поговориш с новата си приятелка — вдигна глава Хитасура. — Защото именно тя е убила Деке…

— Вече говорих с нея — отвърна Тори.

Хитасура извърна глава, погледът му пробяга по мониторите. После рязко се изправи и обяви:

— Тя е тук!

Тори погледна монитора, който беше задържал вниманието му. Кои бавно си пробиваше път край една от стените, плътно запълнени с игрални автомати.

— Какво търси тук? — попита Хитасура.

— Аз я помолих да дойде.

— Ти?! — главата на оябуна рязко се завъртя.

— Дойде време да си уредим сметките — отвърна тя, забила очи в лицето му. — Да оправим стари дългове…

Лицето на Хитасура се превърна в безчувствена маска, пред очите му сякаш се спусна тъмен воал. Ръката му се плъзна към гърба и миг по-късно се появи отново, стиснала пистолет. Оръжието легна върху коляното му, дулото сочеше право в гърдите на Тори.