Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

Смехът се стопи, но сълзите продължаваха да текат. Сега вече бяха сълзи на гняв и отчаяние, на мъка и самосъжаление. Сълзи, които бяха сдържани с години…

Главата й се притисна в рамото на Тори, тялото й се разтърси от ридания.

— Няма нищо, всичко ще бъде наред — успокоително прошепна Тори и погали блестящата й коса.

— Никога! — хълцаше Кои. — Аз съм прокълната! Не мога да се доверя на никого!…

— Но вече се опитваш, нали?

Японката мълчаливо кимна.

— Е, това вече е друго — въздъхна Тори. — Дори не всичко да е наред, пак ще се почувстваш далеч по-добре…

— Чувствам се добре.

— Аха… Сякаш току-що си се разделила с онази с косата…

— Браво, много си любезен!

Седяха един срещу друг в същата стая, в която се срещнаха Тори и Кои. Оттогава бяха изтекли тридесет и шест часа, леглото беше празно. Напълно облечена, Тори вече за втори път приемаше нормална храна.

— Опитах се да бъда обективен — рече Ръсел.

— Което ще рече?

— Което ще рече, че не си от друга планета, а обикновен човек! — троснато отвърна той.

— О, стига вече! — простена Тори. — Не мога да летя, нямам желание да върша чудеса. Но работата си е работа. Къде е Кои? Направи ли необходимото да я държиш по-далеч от Хитасура, както те помолих?

— Да, макар че не беше много лесно. Все пак сме на негова територия… Бих казал, че това твое отравяне доста го изнерви…

— Така ли? Ще видим…

— За какво си говорихте с Кои? Тя остана при теб няколко часа…

— Първо трябва да свърша две неща, а после ще ти разкажа всичко — отвърна Тори. — Трябва ми връзка с централния компютър на „Алеята“. Ще уредиш ли този въпрос?

— Няма проблеми, веднага ще се обадя. Вече цяла година плащаме наем за онзи офис в Сумитомо билдинг…

— Добре — кимна Тори. — Значи ми остава да разпитам Хитасура. Тази работа доста се позабави…

— И още как — въздъхна Ръсел. — Аз също имам няколко въпроса към него.

— Няма да стане, Ръсел. Трябва да се примириш, че този разговор ще го проведа сама…

Той вече клатеше глава.

— Изключено! Дори само защото току-що се надигаш от леглото…

— Искаш ли една канадска борба?

— Ситуацията е с напълно непредвидими последици, Тори! — продължи Ръсел. — Няма да рискувам живота ти!

— Не се безпокой — отвърна тя. — Каквото и да се случи, Хитасура няма да ме убие.

— В това не съм сигурен — отсече Ръсел. — Ти също, макар да твърдиш противното. По тази причина ще разговаряш с Хитасура само в мое присъствие!

— Слез на земята, Ръс — примоли се Тори. — Знаеш, че в твое присъствие Хитасура няма да говори!

— Няма значение дали ще говори, или не. И в двата случая ще ти трябва помощ.

— Ако наистина е замесен в контрабандата на кокаина, той положително няма да разговаря с мен — промълви Тори.

— Нали ти е задължен? — попита Ръсел.

— Де да беше толкова просто — бледо се усмихна тя и поклати глава: — Хитасура има „гири“ по отношение на мен, но аз все пак съм „гайжин“, външен човек… Този факт е по-тежък от всичко, включително „гири“. Японците приемат, че един „гайжин“ има понятие какво е „гири“, но никога няма да повярват, че „гайжинът“ може да се придържа към него… Което означава, че и те могат да отвърнат със същото: да говорят за „гири“, но да не се чувстват обвързани с него…

— Господи! Но ако той не ти се чувства задължен, как ще го накараш да признае за контрабандата? Да не говорим за подробностите, които ни интересуват!

— В момента нямам никаква представа — призна Тори.

Ръсел се отпусна на леглото и я взе в прегръдките си.

— Знаеш ли, че ме уплаши до смърт?

— Ръс, имам чувството, че започваш да губиш директорския си мироглед…

— Майната му на директорския мироглед. Сега съм оперативен агент.

— Значи сам се понижаваш, а? — усмихна се тя.

— Така ли изглежда отстрани? — изненада се той. — Аз пък имам чувството, че виждам „Алеята“ в съвсем нова светлина. Изглежда колкото по-нагоре се изкачва човек по стълбицата, толкова по-малко вижда от винтчетата и болтчетата, които движат машината… Отдавна усещам, че ми липсват време и сили за практическа работа, основното ми занимание беше да държа на почетно разстояние чакалите от Капитолийския хълм, чиито политически машинации никога няма да спрат…

— Опасна и неприятна работа — отбеляза Тори.

Ръсел кимна с глава.

— Допреди месец обаче нещата продължаваха в този дух. Чак като се озовах тук, на бойното поле, започнах да разбирам опасността, на която сме изложени двамата с Бърнард. Тя се дължи преди всичко на изолацията. Затворени в кабинетите си, ние градяхме политически теории и машинации, след което ти заповядвахме да ги обагриш със собствената си кръв. Липсваше ни перспектива и чувство за реалност. Политиката и реалният живот са две различни неща. Това установих едва тук, на жестокото бойно поле…