Тори леко го целуна:
— Всички живеем с предварителни очаквания, независимо за какво: хора, събития, ситуации… Но действителността често се оказва съвсем различна. Знаеш ли, спомням си за една история, която ми беше разказвал Бърнард…
— Отишъл в Чикаго да търси изчезналия си баща и открил, че си има работа с един изпечен мръсник… За тази история ли става въпрос?
— Да — изненадано го погледна тя. — Значи и на теб е разказал това…
Ето го шанса, помисли си Ръсел. Друг едва ли ще имам…
— Бърнард много обича тази история, Тори — меко промълви той. — Но това не й пречи да бъде пълен боклук. Когато се опита да ми я пробута, аз вече си бях написал домашното. Родът му е от Вирджиния, стари богаташи със синя кръв. Баща му е бил опитен юрист, създател на една от най-солидните адвокатски кантори в щата. До смъртта си преди няколко години е имал дълъг и щастлив брак с майка му… Над петдесет години.
— Но тази история…
Усети хладината й, но въпреки това продължи. Това момиче най-сетне трябва да знае истината.
— Бърнард е убеден, че тя го прави по-хуманен. Разказва я на хора, които иска да привърже към себе си… Като теб.
— О, стига! — поклати глава Тори. — Бърнард не е чак такъв циник!
— Не се мисли за такъв — кимна Ръсел. — Но едновременно с това се придържа към убеждението, че когато става въпрос за работа, всички средства са добри…
— Не ти вярвам — поклати глава Тори.
— Значи няма да повярваш и на инструкциите, които получих от него в навечерието на настоящата операция — въздъхна Ръсел, помълча за миг, после вдигна глава. — Каза ми да те ликвидирам в момента, в който се отклониш от изпълнението на предварителните указания.
Когато Тори се върна от офиса на „Алеята“ в Сумитомо билдинг, навън вече се мръкваше. Заваля дъжд, тънките сребристи струи превърнаха смога в лепкава каша, запращайки го срещу стъклата на сградите и бавно пълзящите коли. От капчуците протекоха сиви вади, тротоарите се превърнаха в море от разноцветни чадъри. Дневната светлина бързо отстъпи място на неона.
Ръсел остана в офиса да разчисти купищата бумаги, събрали се по време на отсъствието им.
Информацията от централния компютър на „Алеята“ беше разтърсваща. Подозренията й придобиха плът и кръв. Разказът на Кои се потвърди до последните детайли. Съюзът между едрите индустриалци Кунио Мишита, Фумида Тен и приятеля й Хитасура беше факт, посредник при тайните доставки действително се оказа Естильо — още един от приятелите й…
Кои на няколко пъти спомена за тайнствения американец, който не приличал на бизнесмен, в главата на Тори звъннаха предупредителни камбанки. Спомни си как двамата с Ръсел недоумяваха от странното желание на Естильо да им подхвърли доброволно късчета важна информация. Разкривайки своето участие в тайния съюз Мишита-Тен-Хитасура, той не само рискуваше да изгуби значителни печалби, но и нещо далеч по-важно — живота си. Въпреки това ги насочи към единствения човек в Япония, който би могъл да помогне на тяхното разследване: Хитасура. Защо?
Сега й се струваше, че получи отговор на този въпрос: Естильо я предупреждаваше. Това беше цената на дългогодишната близост помежду им. Тори изпита чувство на дълбоко разкаяние. За Естильо би било далеч по-лесно да й разкаже направо за какво става въпрос, но той правилно беше преценил, че на онзи етап тя нямаше да му повярва. Затова беше сторил единственото възможно нещо: да я остави сама да си направи заключенията, стъпка по стъпка.
Главният компютър на „Алеята“ потвърди един твърде любопитен факт: Бърнард Годуин е бил извън границите на САЩ точно в дните, в които са се водели преговорите между Мишита и Фумида Тен — президента на „Кага“. Същевременно тези дати й се струваха познати и по други причини, но тя така и не успя да ги изрови от съзнанието си.
Временно се отказа да ги търси, концентрирайки се върху един по-належащ въпрос: къде е пътувал Бърнард Годуин. В компютъра липсваха данни по този въпрос, старецът очевидно не беше използвал услугите на компанията за резервация на своите полети.
Включването в мрежата на „Америкън еърлайнс“ се оказа далеч по-плодотворно. Седмица преди най-важната фаза на преговорите между Мишита и „Кага“ Бърнард Годуин е закупил билет първа класа за полет до Сан Франциско. Пристигнал там малко след полунощ, а рано сутринта излетял за Токио. Завръщането му в Щатите станало три седмици по-късно…
Тори не беше от хората, които вярват на съвпаденията. Без съмнение Бърнард Годуин е бил тайнственият американец, пробудил интереса на Мишита към откритието на „Кага“ и подхвърлил идеята за джойнт венчър.
Читать дальше