Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

— Защото не умея нищо друго и не притежавам нищо друго — отвърна тя.

— Бедно дете — въздъхна Хитасура и облиза пресъхналите си устни. — Ако знаех това, сигурно…

— Забрави го. Не бих проявила интерес — главата й безсилно легна в дланите. — Господи, как е възможно да бъда толкова сляпа? Очевидно именно Бърнард е трафикантът на супер кокаина…

— Ти чуваш ли се какво говориш? — изненадано я погледна Хитасура. — Ако Бърнард знаеше какво съм намислил, жив щеше да ме одере!

Тори вдигна ръка, сякаш да се предпази, изведнъж чу болезнено бавните удари на сърцето си.

— Какво искаш да кажеш?

— Бърнард е старомоден, особено в някои отношения… Предполагам, че това се дължи на алтруистичната му натура. Винаги ми е било странно, че човек с неговата прагматична професия може да проявява алтруизъм… Но ти си пред мен — живо доказателство за странностите в душите на хората…

— Ти злоупотребяваш със средствата, които ти отпуска Бърнард, нали? — попита Тори.

— В общи линии, да — кимна Хитасура. — В някои отношения Бърнард е отличен делови партньор, но в други е пълен наивник. Толкова е заслепен от манията си да освободи народите на СССР от руската хегемония, че не обръща внимание на много неща, сред които и начините, по които доставям хафния в Япония… Нито веднъж не ме попита за тях, а и аз не му казах… Мислеше само за изграждането на реактора от нов тип, което е възможно единствено с помощта на хафний.

— Господи! — простена Тори. Кошмарите се превръщаха в действителност.

Хитасура очевидно не се интересуваше от душевните й терзания.

— Реших, че нямам нищо против алтруизма на Бърнард, след като той ме прави богат — засмя се японецът. — После ти се появи и започна да душиш наоколо… Много съм разочарован, Тори-сан, много! Не очаквах подобно отношение, мислехте за свой приятел и съюзник…

Тори беше на ръба на нервната криза. Слепоочията й пулсираха, коремът й болезнено се сви, сякаш от тежък удар. Но знаеше, че трябва да стигне докрай, в противен случай шансовете за оздравяване щяха да изчезнат напълно…

— А как стоят нещата около Ариел Соларес? — попита с пресъхнала уста тя.

— О, онзи тип… — Интересът в очите на Хитасура изведнъж се стопи, разговорът очевидно започна да му досажда. — И той беше като Ройс, все си пъхаше носа, където не му е работа… Превърна се в заплаха както за Бърнард, така и за мен. Затова трябваше да бъде отстранен…

Сърцето на Тори се качи в гърлото.

— Бърнард ли даде заповед за убийството му?

— Господи, не — засмя се Хитасура. — Бърнард няма гащи за подобно нещо. Обсъждахме въпроса, разбира се… Той умираше от страх, тъй като знаеше за близкото приятелство между Соларес и Естильо… Но не знаеше това, което знаех аз… Че разследването на Соларес е в далеч по-напреднала фаза, отколкото допуска… Затова просто сторих необходимото, в името на общата ни сигурност…

Тори отчаяно се отпусна на стола си. В душата и се настани черно отчаяние, сякаш току-що беше отнела човешки живот. В такива мигове се чувстваше дребна й безпомощна, безнадеждно затънала в лепкаво тресавище.

Едва сега откри другата причина за предупреждението, което й беше отправил Естильо. Тук вече не ставаше дума само за приятелски чувства. Беше проявил загриженост за съдбата й, едновременно с това й беше отмъстил. Тори си спомни странната му история за братята близнаци в Буенос Айрес, които го тероризирали като дете. Спомни си как й описваше търпеливостта, с чиято помощ ги настроил един срещу друг, превръщайки ги в смъртни врагове. Естильо имаше по-особени разбирания за справедливостта. За него куршум в тила не решаваше проблема, беше прекалено бърз начин за разчистване на сметките. Предпочиташе бавното отмъщение, винаги свързано с глагола „страдам“…

Беше ясно, че Ариел е споделил с него подозренията си относно Бърнард. А убийството му доказваше, че именно Бърнард е решил да го премахне от пътя си. И ето го отмъщението на Естильо: насочва Тори по следите на Бърнард, оставя я сама да се убеди във вината му, след което тя му поднася Бърнард като на тепсия…

С усилие се върна в настоящето, очите й се насочиха върху лицето на Хитасура.

— Ти си бил ухото на Бърнард в „Кага“, нали?

— Имам хора навсякъде — кимна японецът. — Контролирам цели клонове на промишлеността. Или поне мога да принудя ключови фигури там да изпълняват заповедите ми.

— Ами аз? Защо ме повика Бърнард след толкова много години? Каква полза има от мен, след като ти и Мурашито вече сте действали за него?