Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

Върху лицето на Хитасура се появи смаяно изражение. То не се промени дори когато горната част на тялото му политна назад. Главата му се блъсна в крака на стола, но той вече не усещаше нищо.

Кои пристъпи навътре и се наведе над Тори. Преда това очите й изпитателно пробягаха по лицето на мъртвия оябун.

— Добре ли си?

— Мъртъв е, нали? — попита някак унесено Тори.

— Да.

— Умря още една частица от душата ми…

Клепачите й се спуснаха, сърцето лудо блъскаше в гърдите й. В момента никаква „прана“ не беше в състояние да укроти ритъма му.

— Така и не успях да го намразя… — очите й се отвориха и се спряха върху лицето на Кои. — На тези убийства трябва да се сложи край!

Кои кимна и й помогна да се изправи. Ръката й се плъзна по коженото яке на гърдите й.

— Тази кевларова жилетка беше огромен риск — поклати глава тя. — Ами ако беше се прицелил в главата ти?

— Тогава на негово място щях да съм аз — отвърна Тори, прекрачвайки трупа. — И всичко щеше да свърши… — коленете й изведнъж се подгънаха и Кои протегна ръце да я подкрепи.

— Сега ще трябва да ми върнеш услугата — промърмори японката. — Трябва да свърша една работа, но не мога да се справя сама…

Сенгакуши. Гробището светиня, лобно място на четиридесет и седемте ронини, превърнали се в светци за цялата нация. Тук Какуей Саката беше постигнал пречистването на своя дух, тук беше възстановил изгубената си чест, прибягвайки до ритуала „сепуку“.

Кои изостави „ин-ибики“ — коремното дишане, и премина към „йо-ибики“ — дълбоко и агресивно дишане, предшестващо решителната битка. Тикна разшифрованите дневници на Саката в ръцете на Тори и безмълвно коленичи на тревата.

Бялата роба влизаше в ярък контраст със зеления килим, изпъстрен с прекрасни цветя. Кои се надяваше, че тази красива и пречистваща картина ще остане дълбоко запечатана в паметта на Тори — така, както самата тя помнеше обстановката, в която Саката-сан беше отнел живота си… Пред очите й отново се появиха развелите от вятъра ръкави на бялата му риза, слънчевите зайчета върху острието на късата сабя, появили се миг преди оръжието да потъне дълбоко в корема му…

Тори се наведе и покри с длан ръката на Кои, стиснала дръжката на сабята.

— Не прави това! — настойчиво прошепна тя. — Моля те да премислиш… Има и други решения.

— За теб може би — поклати глава Кои. — Но не и за мен. Едва сега разбирам, че прекалено дълго съм вървяла по един труден път…

— Но сега имаш приятел! — настоя Тори. — Животът ти започва да се променя!

— Илюзия — поклати глава Кои. — Без съмнение приятна, но и твърде опасна… Зная, че насилието ще вземе връх в моята душа, независимо от усилията ми… Ако не днес, това ще стане утре, вдругиден… Душата ми е безнадеждно омърсена, нищо не може да я пречисти…

Вдигна глава и Тори видя сълзите в очите й.

— Скъпа моя! — отчаяно прошепна Тори.

Сълзите започнаха да се стичат по лицето на Кои.

— В момента не мисля за себе си — тихо въздъхна тя. — Мисля за един човек, когото не бих искала да нараня… За теб!

Рязко движение и острието на ножа потъна дълбоко в корема й.

— Кои!

Устата на Кои се сви в безмълвно „О“, устните й побеляха. Тялото й започна да трепери, но ръката й извърши необходимото — сабята се придвижи отляво надясно, разтваряйки огромна рана в корема й.

Вонята беше ужасна, от превитото тяло на самоубийцата се издигна облак пара. По бедрата й се плъзнаха вадички алена кръв, който бързо попиваха в тревата.

— Мръква се — глухо простена Кои. — Не си отивай…

— Тук съм — промълви Тори. В душата й се бореха безпомощност и отчаяние, в устата й се появи вкус на кръв.

— Става все по-тъмно… Но планината… Планината е жива, обляна в светлина…

Смъртта се спусна и забули лицето на Кои като тъмен воал. Широко отворените й очи сякаш продължаваха да гледат сиянието на тайнствената планина. Сияние, което виждаше единствено тя…

Беше й необходимо доста време, за да разкаже на Ръсел всичко, което се случи. След инцидента в игралния дом Тори разбра, че час по-скоро трябва да напусне Токио, без да губят време, двамата с Ръсел се затвориха в кабината за пътници на своя 727, пилотът получи разрешение за излитане, моторите засвистяха. Разказът й започна в мига, в който колелата се отделиха от пистата.

Предаде му всички подробности за тайния съюз, сключен между Мишита, Тен и Хитасура по нареждане на Бърнард. Разказа му как Хитасура е ликвидирал Ариел Соларес, който, подобно на Том Ройс преди него, започнал тайно разследване на скритите машинации в „Алеята“. Не спести и собственото си, макар и несъзнателно съучастие в плановете на Бърнард, който я беше използвал за куче-пазач на Хитасура, а през това време е оплитал в мрежата си Кунио Мишита — един далеч по-силен и влиятелен партньор от Ток Мурашито…