Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

Тори усещаше могъщите вълни на нейното „ва“, но не направи нищо, за да им се противопостави.

— Искам да те попитам нещо, Кои… — тихо промълви тя. — Защо си убедена, че насилието е твоята единствена алтернатива?

— По рождение съм затънала в кръв и насилие. Нечиста съм…

— Но кървиш всеки месец, също като мен, нали? — отбеляза Тори.

— Ти пък прегръщаш насилието като скъп любовник — отвърна Кои.

— Това не е вярно!

— Вярно е — поклати глава Кои. — Усещам пламъците на гнева в душата ти. Идентифицирам ги с лекота, тъй като са ми безкрайно познати…

— Ние сме жени — промълви Тори. — И трябва да се борим с насилието…

— Защо?

— Защото е лудост да разпалваме пожари там, където няма вода за тяхното ограничаване…

Тори усети как душата й прави опит да разкрие загадката. Не Ток Мурашито беше загадка в онзи далечен ден… Загадката беше самата тя.

— Природата не търпи рязкото нарушаване на баланса… Лишена от мрак, светлината също загива…

— Значи аз ще бъда ярка звезда — тръсна глава Кои. — Поне до момента на гибелта.

— Това ли искаш? — погледна я внимателно Тори. — Смъртта?

— В този безчестен свят тя е единственият достоен изход.

— Грешиш. По-добрата алтернатива е да се плисне кофа вода върху огъня…

— Невъзможно. Аз никога не мога да угася пожара в душата си.

— За хора като нас няма невъзможни неща — меко отвърна Тори.

— Ти самата не можеш да угасиш своя пожар — протегна ръка Кои и за пръв път я докосна. — Как тогава съветваш другите да го сторят?

— Такъв е животът — въздъхна Тори. — Човек се учи от грешките си. Провалите в миналото не означават, че трябва да се откажем…

— И продължаваме да повтаряме грешките си…

— Не — поклати глава Тори и направи опит да седне в леглото. Но желязната ръка на Кои я прикова към възглавницата. — Омагьосаният кръг на грешките трябва да се разкъса. Нямаш представа колко е приятно, когато успееш… Огледай се около себе си, несъмнено ще откриеш такива хора.

— Аз никога няма да успея — поклати глава Кои. — Аз съм обречена, защото съм „хиноеума“.

— Глупави предразсъдъци. Ти не си по-различна от мен, просто си се отчуждила от хората. Имаш прекалено много наставници, но не можеш да се довериш на никого. Отчуждението е най-ужасното чувство на света. Животът е горчив, вегетираш сред черно отчаяние, душата ти се руши — очите им се срещнаха и Тори тихо добави: — Бих могла да ти помогна, ако ми се довериш… А вероятно бих помогнала и на себе си…

— Изключено! — тръсна глава Кои и хватката й се затегна. — Аз трябва да отмъстя за смъртта на Големия Езо. Гири. Трябва да те убия!

— Тогава наистина ще бъдеш обречена — прошепна Тори, а очите и останаха заковани в лицето на Кои.

Настъпи дълбока тишина. Секундите течаха бавно, превръщаха се в минути. Кои не помръдваше.

Безмълвният дуел сякаш щеше да продължи вечно. После и двете едновременно чуха стъпките.

— Убийцата на Големия Езо! — разнесе се стреснатият глас на Хитасура. — Веднага я ликвидирай!

В кръга на светлината се появи напрегнатата фигура на Ръсел Слейд, револверът му се насочи в главата на Кои.

— Хайде, стреляй — спокойно промълви японката. — Но и Тори Нън ще ме придружи в ада.

Тишината сякаш крещеше от напрежение.

— Назад! — извика Тори и рискува да отмести очи от лицето на Кои. — Веднага, Ръс! Вземи и Хитасура със себе си!

— Тя е машина за убиване, Тори! — напрегнато отвърна Ръсел. — Промъкнала се е тук, за да те ликвидира! Трябва да я спрем, за бога!

— Лошо ми става от тъпия ви мъжки подход! — изстена Тори и пусна една дълга японска ругатня. — Махайте се, по дяволите, още сега!

Револверът на Ръсел бавно се сведе надолу.

— Тори…

Тя не му обърна внимание. Двамата с Хитасура се спогледаха и колебливо започнаха да се оттеглят.

— Защо го направи? — попита Кои, когато вратата се затвори.

— Защото не е тяхна работа! — гневно тръсна глава Тори.

— Това е между теб и мен!

— Ще ти призная нещо — промълви Кои. — Мисля, че спокойно биха могли да ме убият, преди да ти сторя каквото и да било…

— Може би.

— Но ти въпреки това ги прогони. Защо?

— Вече ти казах. Тук става въпрос за доверие.

— Но сега аз мога да те убия…

— Знам.

— Точно това искаше Големия Езо.

— Какъв ти е Големия Езо, по дяволите? — ядосано я изгледа Тори.

Кои не отговори. Мълча дълго време, после изведнъж избухна в смях. Истеричен смях, изпълнен с неясно за Тори, но могъщо облекчение. Просна се на леглото до нея, сълзи бликнаха от очите й.