Эрик Ластбадер - Сирените на Холивуд

— Това е била сестрата на Найджъл — вметна Даяна.

Безцветните очи на Силка се разшириха.

— Да, тя беше — потвърди той. — Значи знаеш всичко. Планът за незаконното присвояване на оръжие, за пренасянето му… беше нейна идея. Как мрази тя хедонистичния си брат, който печели толкова много пари, а е обърнал гръб на каузата за свободна Ирландия. Тук аз имах много връзки и успях да уредя да присъствам на вечерята на Американската асоциация на производителите на звукозаписна техника. Бях седнал до Бено Кътлър. Той лесно можеше да бъде метнат. С групата беше по-трудно.

Силка се надвеси над Даяна с леко разкрачени крака.

— Всеки един от тях беше опасен по свой начин. Но, от друга страна, всички бяха като деца — отзивчиви на моментни удоволствия. Благодарение на връзките си аз винаги бях добре снабден с дроги. Това им харесваше. Харесваше им и че бях жилав, физически як. Наеха ме и започнаха да ми нареждат какво ли не. И това вътрешно ги гъделичкаше.

Лицето му стана твърдо като гранит, очите му не трепваха.

— В продължение на десет години аз им одирах кожите, без те да разберат. Разбира се, сестрата на Найджъл беше разработила плана за измъкване на парите им до най-малката подробност, но най-забавното беше, че не стана нужда да го спазвам стриктно. Вече толкова много пари се пръскаха за наркотици, без да се осчетоводяват, че не срещах никаква трудност, само трябваше да внимавам. Веднъж обаче Джон ме изненада, та си направи лоша услуга. Очите му бяха замъглени и аз си помислих, че е прекалено дрогиран, за да забележи нещо. Но Джон не беше глупав и малко по-късно ми подметна какво е видял, поиска ми пари и… още нещо, за да си държи устата затворена. Горкият садист Джон…

Силка сви едрите си рамене и стъпи върху един нисък, безупречно подкастрен храст, после продължи:

— Е, при това положение нямах голям избор. Трябваше да се отърва от него. Но много предпазливо, нали разбираш. Много. Не биваше да допусна нито сянка съмнение — той се усмихна. — А беше толкова просто. Джон беше достатъчно силно пристрастен към наркотиците, така че смъртта му причинена от предозиране, нямаше да усъмни никого. Напротив, щеше да е по-подозрително, че нищо не му се случва. Но после, като виждах какво става между самите музиканти, от състава, си рекох: „Боже мой! На по-добър случай не съм се и надявал. Ще ги оставя те да го убият вместо мен.“ Е, разбира се, малко стрихнин в хероина също помогна на Джон да се отправи за последния си концерт на небето — Силка се разсмя гръмко като кучешки лай. — Шибани аматьори. Та нали иначе Джон щеше да подуши миризмата на газ.

Той спря точно пред Даяна.

— Затова сега — гласът му беше пресипнал — ще си получа наградата за всички тези години на предана служба към групата и за свободна Ирландия. Убийството на Маги беше последното ми поръчение от ИРА. Завръщам се в родината си за дълга почивка и с много пари в джоба.

Силка пристъпи крачка напред и Даяна вдигна револвера си. Той беше толкова близо до нея, че нямаше нужда да се прицелва — трябваше само да натисне спусъка. Миг преди да го стори, тя съзря проумение, изписано по лицето му — собствената му смърт се бе отразила в жестоките му, замръзнали очи.

Даяна почувства огромно напрежение, което тръгна от рамото й, по ръката и стигна до тънките кости на дланта й. Малък мускул трепна в показалеца й, когато тя започна да натиска, а не, за бога, да прещраква спусъка.

В съзнанието й една подир друга изплуваха кошмарни картини, които замъглиха огромното тяло на Силка досами нея — домът на Крис, обърнат наопаки, невъобразимото безредие, водещо към изкорубената тон колона, натъпкана е кръв и плът и натрошени кости, които някога са представлявали човешко същество с разум и чувства.

Възглавничката на пръста й чувстваше стопления метал; звънливата пружина на спусъчния механизъм беше в очакване на достатъчен натиск, за да освободи ударника.

Като размазано петно Даяна видя как отсрещното оръжие — огромната ужасяваща дупка в края на дългото тяло на магнума — с удивителна бързина се вдигна нагоре и разбра, че е всяка изминала частица от секундата тя губи предимството, което един миг на уплаха й бе дал.

Болка сгърчи лицето й и почти затвори едното й око, а тялото й се чувстваше така, сякаш току-що бе скочила от прозорец на шестия етаж. Ала отделящият се адреналин измести за миг цялата болка.

Показалецът й помръдна и до ушите й долетя отново пронизителния писък; черни, димящи гуми, оставящи следи по платното на оживената магистрала, и мотоциклетът, който предприе непоколебимото си хлъзгане към забравата. Виждаше се само задната част на каската на Крис и слънчевият лъч, който избухваше като лазер в заоблената й повърхност; и онази миризма. Чайка политна, пискайки, пискайки, докато прозорецът се изви навътре и забълваха огнени кълбета, после гарвановите крила, които се разпериха…