Эрик Ластбадер - Сирените на Холивуд

Нещо тихо издрънча и Даяна повдигна клепки.

— А сега — заговори Силка — ще ти пуснем нещо в кръвта, та да се, хм, поусмириш малко — кутийката приличаше на малък ковчег. Той я отвори и Даяна зърна блестящата спринцовка и малкото стъкълце с прозрачната течност. — Нещо — похотливият му израз отново се появи, — което ще оправи настроението ти.

Силка извади спринцовката и започна да я пълни. На Даяна веднага й стана ясно какво съдържа течността — хероин, смесен със стрихнин.

— Господи — възкликна тя; сърцето й се разтуптя силно, цялата се изпълни със страх. — Нима ще го направиш?

— О, разбира се — рече Силка. — Ще го направя.

И тогава единственото, което си помисли Даяна в този момент, беше колко заблуден се оказа Боби във всяко отношение — неговата натрапчива идея за Найджъл го бе подведа към погрешни заключения и сега щеше да причини смъртта й. Инжектира ли я веднъж Силка, отърваване нямаше. Никакъв ангел пазител нямаше да се яви за нея, както се яви за Крис в Ню Йорк. А освен това Силка положително е коригирал дозата.

Той побутна леко буталото на спринцовката и от течността пръснаха няколко капки навън — като сребро проблеснаха в нощта.

— Така — кимна Силка.

Пълната му ръка се раздвижи, върхът на спринцовката, остър и смъртоносен, зае положение да се забие право в меката вътрешна извивка на лакътя й.

В същия момент Даяна вдигна дясната си ръка, която досега бе държала отпусната и неподвижна до тялото си, и заби с всичка сила статуетката в главата на Силка. Той залитна надясно, загубил равновесие, а Даяна се затича към гъстите храсти на градината. С всяка крачка кръстът й отзад я наболяваше, пробождаше я така, сякаш дебелото стоманено пипало на смъртта щеше всеки миг да се забие в нея.

Чу гърмеж и се просна на земята; с пълзене измина оставащите три метра до началото на храстите.

Влезе зад храстите, поизправи се и запъхтяна продължи на колене и ръце да навлиза по-навътре. Отново се разнесе гърмеж. Тя инстинктивно се наведе и само след миг осъзна, че изстрелите идваха от храстите, а не към тях.

Тя се приведе и започна да подтичва на зигзаг в посока към гърмежите. Отмина огромния лигуструм и го видя как се целеше внимателно в клекнало положение. Сигурно чу приближаването й, но не наруши концентрацията си. Изстреля още един куршум и тогава тя отиде до него.

— Боби! Да знаеш, той е луд!

— Фанатик е — рече Боунстийл, взирайки се през пролука между листата. Стреля отново, после каза: — Дяволите да го вземат! Опитно копеле е. Много опитно — обърна се към Даяна. — Фанатик е, което е много по-различно. Да, луд е, но в най-коварния смисъл.

Той бързо презареди и отново натисна спусъка.

— Дойдох възможно най-бързо — продължи Боунстийл тихо, като местеше глава насам-натам, за да мерне някъде Силка. — Извадих душата на ония от лабораторията, докато ми дадат резултата. Крис е бил прострелян в лявото слепоочие. Извадихме парченца от куршум 357 от малкото, което бе останало от главата му. Ти си…

— Силка е въоръжен с магнум 357 — прекъсна го Даяна.

— Не ме изненадва… вече.

— Не излезе прав за Найджъл.

— Хайде — подкани я Боунстийл и я хвана за ръката, — да се придвижваме. Иначе ще се превърнем в добра мишена.

Той я поведе през храстите напреки на посоката от последните му изстрели. Вървяха приведени. Даяна усещаше острата миризма на кордит и тежкото зловоние на страх. През главата й като светкавици се нижеха сцени от „Хедър Дюел“. Като че ли не чувстваше особена разлика от онова, което бе изпитвала тогава, и което изпитваше сега; двете усещания се бяха смесили напълно.

— Искам да ми падне тоя мръсник — прошепна тя. — За всичко, което стори на Маги и на Крис. За цялото нещастие, което донесе.

Боунстийл се протегна и я хвана за ръката.

— А пък аз искам да се махнеш от тук. Положението е много опасно в момента… цялото това място е под заплаха.

— Ако си въобразяваш, че ще си тръгна веднага, значи си…

— Ще правиш това, което ти казвам! — яростно изсъска той и я побутна. — Изчезвай от тук! Ще изям това копеле с парцалите, докато ти…

Експлозията и гримасата му като че ли станаха в един момент. Връщайки се с мислите си назад по-късно разбра, че съвсем не е било така.

Тялото на Боунстийл отскочи към нея и се свлече отгоре й. Тя почувства как сърцето му бие като чук в унисон с нейното.

— Господи! — прошепна Даяна. — Исусе Христе!

Видя болката, изписана по лицето му — в свитите му вежди, в тъмните му очи. Кожата му бе цялата в пот и тя усети как едно влажно петно между тях все повече се увеличава.