Эрик Ластбадер - Сирените на Холивуд

Тя заобиколи ниската част на хола и се отправи към кухнята. В съзнанието й ножовете се откроиха като блестящи саби. В кухнята нямаше никой, ала когато запали лампата, от гърдите й отново се изтръгна стон. Празната дървена поставка бе свалена от мястото й на стената. Даяна последователно прерови чекмеджетата и шкафовете, за да открие нещо, което да използва срещу него. Но не откри нищо смъртоносно, освен една шпатула.

Върна се в хола. Морската сирена самодоволно й се присмиваше от сигурното си убежище, а върху полицата над камината двата „Оскар“-а, нейният и на Рубънс, стояха един до друг като две оловни войничета.

Тя забързано отиде до камината и взе своята статуетка. Претегли тежестта й с дясната си ръка. Беше достатъчно тежка, за да причини сериозно нараняване, стига да бъде употребена сила и точно попадение.

Даяна изкачи трите ниски стъпала към стъклените врати на западната стена на гостната. Ленените завеси бяха спуснати. Тя премести златната статуетка в лявата си ръка и с другата отдръпна леко единия край на пердето. То се развя бавно, като от подухнал ветрец, и тя се смрази на място. Не беше възможно да има вятър. Вратата и прозорците бяха затворени. Вгледа се внимателно наоколо и едва тогава осъзна, че треперещата й ръка е причинила слабото накъдряне на леката материя.

Тя предпазливо отдръпна настрани част от пердето и се наведе да надникне навън. В осветената нощ видя част от тенис кортовете, най-отдалечения ляв край на басейна, изпълнен с многоцветни подводни светлини, които хвърляха отражения върху фасадата на бялата дървена решетка пред плажната кабина, а зад нея — самата кабина!

Там имаше телефон на отделна линия. Малцина го знаеха, тъй като Рубънс го използваше само за служебни разговори. Ще имам късмет, стига да мота да стигна до кабината, каза си тя, чувствайки тежестта на статуетката.

Даяна се отмести малко към мястото, където се срещаха двете крила на стъклената врата. Протегна бавно ръка зад пердетата и повдигна малкия метален лост, който заключваше вратата.

Ръката й се спусна надолу и хвана топката на лявото крило. Превъртя го, внимавайки да не вдигне шум, и започна сантиметър по сантиметър да отваря вратата.

Когато я открехна достатъчно, за да се промъкне, тя излезе навън. Нощта шепнеше около нея. Чуваше се тихото пляскане на водата в стените на басейна. Щурците стържеха, а някъде отдалеч долетя приглушеното пърпорене на ауспух, което бавно заглъхна.

Даяна премести статуетката в дясната си ръка и я залюля напред-назад, като махало, за да привикне мускулите си към тежестта и обема й. Какъв смисъл да я мъкне, ако няма да е готова да я използва.

„Добре, рече си тя. Ето това е. Поеми дълбоко въздух и тръгвай.“

Тя се затича надясно от къщата и тъкмо заобиколи плитката част на басейна, когато чу рязък глас.

— Даяна!

Не му обърна внимание и продължи да тича.

— Даяна! — повтори гласът и тя видя раздвижване между дърветата, насочено към нея.

— Даяна, спри!

Силен гърмеж от пистолетен изстрел я закова на място. Стоеше задъхана на не повече от десетина крачки от убежището на плажната кабина. Но знаеше, че ако помръдне, той ще стреля, и този път ще я улучи.

Вдясно от себе си чу прошумоляване и вдигна глава. Видя тъмния огромен силует.

— Силка!

Той тръгна към нея с широки, уверени крачки. Беше облечен с черни джинси и пуловер с висока яка. Подметките на обувките му бяха от суров каучук и не издаваха никакъв шум при ходене. В дясната му ръка се виждаше дългата муцуна на магнум 357.

Усмихна се, докато се приближаваше по тревата и Даяна въздъхна с облекчение.

— Радвам се да те видя — рече тя. — Вече за втори път ми спасяваш живота.

Усмивката му премина в зъбене, зъбенето — в похотлив израз. Той вдигна дулото на пистолета и го допря в цепката между гърдите й. Гласът му беше ясен като камбанен звън.

— Спасих те в Сан Франциско, за да те запазя за този момент. Откакто те държах в ръцете си нея вечер, все мисля за теб, за това, което искам да правя с теб.

Мъжът приближи лице към нея и тя се отдръпна назад — като мишка, изплашена от хипнотизиращото полюшване на главата на пепелянка.

— Аз не…

— Същите мисли имах и докато те наблюдавах как спиш, докато използвах пликчетата ти, за да…

— Това си бил ти?! — смая се тя и понечи да побегне.

Ала той протегна свободната си ръка, стисна Даяна до болка и я обърна с лице към себе си.

Даяна вече не беше в състояние да го гледа в очите — необятни като вселената, прикриващи всичко. Тя затвори очи и изстена леко.