Эрик Ластбадер - Сирените на Холивуд

Тя запуши с ръка устата си, отстъпвайки крачка назад от ужасяващата гледка. Свивките на коленете й се допряха до леглото и тя бързо се обърна.

Лампата хвърляше кръгло петно светлина върху леглото. Забеляза лека вдлъбнатина отляво на следите от нейното тяло върху матрака, на който бе лежала, а до него — нещо бледо, свито на топка. Без много да мисли, тя се наведе, за да го види по-добре, и я лъхна толкова силна мъжка миризма, че й се повдигна. Все пак трябваше да се увери напълно, и предпазливо вдигна бледата топка.

— Боже мой! — ахна Даяна.

Не можеше да откъсне поглед от собствените си копринени пликчета, натежали и вонящи от петно изстинала сперма.

Втурна се към телефона и проплака. Слушалката бе мъртва в ръката й.

Захвърли я и се обърна. Срещу нея зина черният коридор, сякаш беше живо същество. Тя затършува из дрехите си с изпотени и треперещи ръце и най-накрая успя да намери джинси, останали непокътнати. Нахлузи ги; после откри и памучна фланелка, и бързо облече и нея. Запъти се към коридора. Малко преди да стигне хола, спря. Беше стаила дъх, докато сетивата й търсеха осезаема следа от присъствието на Найджъл — това е само Найджъл!

Тишината беше непоносима. Изглежда от страх сетивата й така се бяха изострили, че сега чуваше хиляди незначителни шумове, които никога преди не й се бяха набивали в ушите — кратко изпукване на дърво, стържене на клонка във вътрешната стена на къщата, жуженето на хладилника в мокрия бар в дъното на обширната гостна.

В този момент, както се бе свила в коридора, и дланите й оставяха потни резки по стената, всички тези малки, глухи звуци се чуваха смразяваща ясни. Във въображението си тя ги виждаше във вид на тъмно лице в сянка, на оръжие в протегната напред ръка, на дебнеща я фигура със стегната мускулатура. Помисли си за топката от бледа коприна, която сквернословно бе оставена да лежи досами тялото й, докато е спяла, и през нея премина силна тръпка. Като че ли самият въздух трепереше от ужас.

Даяна се взря напред в мрака на гостната, сякаш искаше преследвачът й да се появи. Толкова много пространство има в къщата, помисли си тя. Толкова много стаи, за да се скрие човек. Но къде ли е Пийт? Разбираше, че не бива да стои много дълго в това положение. Мускулите й щяха да се схванат. Трябва да стане и да провери всяка стая или да излезе от къщата. Веднага. Да стане и да се втурне навън. Друг избор нямаше.

Но трябваше да се въоръжи, за което беше нужно да отиде в кухнята. Рубънс не държеше никакво оръжие, но в кухнята имаше набор от големи ножове — висяха на стената, близо до поставената на нивото на очите микровълнова фурна. Но нямаше да е лошо първо да провери дали всички телефонни апарати са прекъснати. Най-близкият се намираше в дълбокото чекмедже на коктейлната масичка в ниското ниво на хола.

Тя отново напрегна очи в тъмнината. Нищо. Дълго задържа дъх, за да чува по-добре. Нищо, освен ударите на сърцето й, отекващи във вътрешното й ухо. Започнаха да я лазят тръпки.

Пое дълбоко въздух, вдъхвайки си кураж, после тръгна бързо по коридора и запали всички лампи в хола, на басейна, на тенис кортовете, в огромната градина. Сега изпитваше същата нужда от светлина, каквато изпитваше и от храна и вода. И в това се прокрадваше елемент на оцеляване — примитивният организъм негодуваше срещу решетките на кафеза си, изпълнен с ужас; тъмнината беше равносилна на смърт.

Закръглената морска сирена я наблюдаваше нежно от заобиколената с морска пяна скала, докато Даяна вървеше към дивана в средата на стаята. Задната му част беше с лице към нея, затова тя нямаше поглед към ниското ниво, преди да се е доближила съвсем близо. И тогава подскочи, надавайки лек вик, но бързо възвърна самообладанието си, за да осмисли видяното.

Чекмеджето на коктейлната масичка бе отворено, основата на телефонния апарат бе извадена. Дългият червен кабел бе омотан няколко пъти около врата на полицая Пийт Андрюс. Даяна задържа поглед в лицето му — не можеше да помръдне глава. Бузите и очите му бяха подпухнали като на морската сирена от картината. Между устните му се подаваше част от езика му — подут и кръгъл; от тялото му лъхаше отвратителна миризма, като от дете, неприучено да ползва още гърне.

Даяна усети парене в очите, мястото, където бе ударено лицето й взе да прещраква от болка. Сълзите й бликнаха, но тя се смъмри и сви ръце в юмруци. „Не! — изкрещя тя в себе си. Нищо няма да постигнеш, ако сега вземеш да го оплакваш.“ Мислите й отскочиха към Найджъл, към спомена за онова, което бе сторил на Маги и вероятно на Крис.