Эрик Ластбадер - Сирените на Холивуд

Даяна кимна.

— Частен широкоплощник. С около десет места — и в отговор на одобрителния му поглед добави: — Летяла съм с такъв. Може и да се окаже същият.

— На него имаше ли знака на водещата китара на „Хартбийтс“?

— Да.

— Е, значи е същият — Чарли У разбърка бирата с тънкия си показалец. — Когато отидох, те тъкмо го заличаваха, за да изглежда като останалите от серията 50.

— И какво искаха от теб?

— Когато самолетът — всеки самолет — тръгва на дълъг път, желателно е да бъде проверен основно, ако си разумен.

— Но нали има щатен авиомеханик? — попита Даяна.

— Освен мен и тоя, дето следи за атмосферните условия нямаше друг — отвърна Чарли У. — Никой от нас двамата не обръщаше внимание на другия. Всеки сам си правеше своите заключения — той отпи глътка бира.

— Срещна ли се с човека, който ти се обади по телефона? — поинтересува се Боунстийл.

— Не. Получих ключ за пощенска кутия в пощата. И ми платиха по този начин. Пуснах обратно ключа в пощенската кутия и това беше всичко — той вдигна пръст. — И още нещо. Не беше предвидено да се превозват хора, поне с тогавашния полет. Успях да хвърля бегъл поглед в самолета. Всички седалки бяха свалени.

— И какво имаше вътре? — запита Даяна.

— Абсолютно нищо. Едно празно пространство. Ама тежеше с тонове.

— Да не би да са пренасяли наркотици? — усъмни се Боунстийл.

— Тогава защо ще си правят труда да махат седалките? — отвърна Чарли У. — Не, беше нещо огромно и тежко — той допи бирата си и обърса устни. — Ами това е.

— Я почакай — рече Даяна. — Кога се случи това?

— О, преди около шест месеца. Бива ме да помня и дати — мъжът се усмихна. — Приятно ми беше да се запозная с вас, госпожице Уитни — той стана и се обърна. — Е, и с вас, господин Боунстийл. Не сме се срещали досега.

„Ван Нуйс“ и долината останаха зад гърба им за рекордно време. Боунстийл отби по посока на Мълхоланд и се отправи към горния край на Топанга Стейт Парк. Известно време пътуваха в пълно мълчание. Боунстийл извади цигара „Кемъл“ и я запали с една ръка. Дръпна дълбоко и изпусна дима през отворения прозорец. Горящият край на цигарата като че ли беше единствената жива светлинка в нощта.

Щом навлязоха в парка, Боунстийл направи завой и те веднага се озоваха на грубо павиран тесен път, който бързо премина в пътека от утъпкана пръст. Той спря колата и изгаси двигателя. Лекото пърпорене беше в контраст с възобновения хор на щурците и дървесните жаби. Във високите клони на дърветата нещо изшумоля, после се чу плясък на криле, който се загуби по посока на небето.

Боунстийл допуши цигарата си и я изгаси в пепелника. Излезе от колата. Даяна не го попита защо я доведе тук — знаеше само, че разговорът им още не е приключил. Тя също слезе от колата. Мястото беше хладно и влажно като край морето. Боунстийл вдигна поглед, когато чу листата и тревата да изхрущяват под стъпките й.

— Ще ми се да знам — заговори той тихо, — защо попита Чарли У кога е бил при самолета?

— Много странно — рече Даяна, — но отначало реших, че това е произволно казан период, който веднага изхвръкна от главата ми. Нали разбираш, шест месеца е… — почти цялото му лице беше в сянка и Даяна като че ли трябваше да си представя всяка отделна негова черта и да я постави на място, сякаш беше хирург по пластични операции, който работи върху най-сложното възстановяване на лице в практиката си. — После си дадох сметка коя е причината да стане тъкмо тогава. Не си спомням кога точно, но Силка ми спомена нещо във връзка с Крис и Тай. Каза ми, че преди шест месеца са били сами двамата.

— А Найджъл къде е бил?

Даяна вече изобщо не виждаше лицето му и се запита дали Боунстийл се е изместил или просто изведнъж е станало по-тъмно. Главата й продължи да бъде обърната по посока на гласа му.

— Отсъствал. Само това ми каза Силка.

— Отсъствал — Боунстийл повтори същата дума, но в неговите уста тя прозвуча по съвсем друг начин.

В последвалата тишина Даяна изведнъж почувства, че я изпълва страх.

— Боби — едва чуто рече тя, — какво се замисли така?

— Според мен — бавно отвърна той, — ти през цялото време си била на грешна следа. Найджъл изобщо не е замесен в пренасяне на наркотици. А в нещо още по-опасно.

— Какво имаш предвид?

— Я поразмисли малко — каза Боунстийл и тя го чу да се раздвижва. — Всички отделни елементи са пред теб. Найджъл — полуирландски католик, с майка, която почти сигурно е била член на ИРА. Баща му пък мразел католиците, което оскърбявало жена му, и накрая той я напуснал. Сестра му в Белфаст преминала в нелегалност. Сега се върни за малко в Щатите. Ти си в международно известна група със собствен самолет. Добре, колко често се използва този самолет официално? Три, най-много четири месеца в годината, когато групата е на турне. И какво го правят през останалото време, а? Седи си върху колесниците в частния хангар и бездейства. Добре, кой ще узнае дали не „заемаш“ този самолет, да речем, за два-три набързо извършени полета годишно? Примерно по два дни всеки? Никой.