Эрик Ластбадер - Сирените на Холивуд

Започна парче на „Хартбийтс“. Разнесе се гласът на Крис — нисък и заплашителен. Даяна заговори:

— Познавате ли мъж на име Чарли У?

Барманът откъсна листче със сметката им и посочи с палец една маса в сянка, близо до стъклената стена на дискотеката.

— Всяка вечер идва да ви чака, госпожице Уитни.

Някой на бара го повика и той се отдалечи, преди Даяна да успее да го попита още нещо. „Всичко това е работа на Мейър“, помисли си Даяна. Стори й се унизително. Все още й предстоеше да извърви дълъг път. Тя поведе Боунстийл през претъпканата зала.

Чарли У беше от онзи тип китайци, чиито черти на лицето бяха толкова нежни, че можеха да минат за женски. Много дългата му коса още повече подсилваше това впечатление и той имаше вид на хермафродит. Гласът му обаче не беше женствен — звучеше меко, но беше дълбок и плътен. Когато видя Даяна, той се усмихна и стана. Ала усмивката му бързо изчезна и мъжът сбърчи вежди, след като Даяна му представи Боунстийл.

— Казаха ми, че ще разговарям с един човек — рече той. — Само с вас. Нямам нищо против ченгетата, но и не ми трябва да разговарям с тях.

— Не съм казала, че той е ченге.

— Ха! — сви презрително устни Чарли У. — И не е нужно! Всички ченгета вървят по един и същ начин. — Очите му се вторачиха в Боунстийл. — Макар че по облеклото се отличавате от ония, които съм виждал.

— Той съвсем не идва заради вас — рече Даяна, — ако това ви безпокои.

— Аз нямам какво да крия — отвърна Чарли У, — особено пък неща, които интересуват ченгетата. Просто ви казвам каква беше уговорката.

— Ще променя уговорката — не отстъпваше Даяна. — Боунстийл остава с мен.

— Нищо няма да чуете.

— Изчакай ме тук — обърна се Даяна към Боунстийл. — Отивам да се обадя по телефона.

За пръв път в очите на Чарли У светна пламъче.

— Недейте да се обаждате — с недоволство я спря той. — Можете ли да гарантирате за него?

Даяна кимна.

— И това ще бъде неофициален разговор, нали?

— Що се отнася до мен, ти си чист — отбеляза Боунстийл.

— Искам да го чуя и от дамата. Тя познава източника, който ме интересува.

— Имаш думата ми, Чарли.

— Добре — кимна той. — Тогава да седнем.

Чарли поръча по още една бира за всеки. Погледът му проследи едно момиче на не повече от тринайсет години, с дълга, обезцветена тук-там от слънцето коса с вплетени в нея мъниста и пера. — Много са млади за мен — рече той, сякаш се оправдаваше. — Но управата ме познава и никой не ме закача — мъжът сви рамене. — Аз не съм с редовно работно време.

— Всъщност какво работиш? — заинтересува се Даяна.

— Механик съм.

— Механик ли? — повтори Боунстийл. — Кого си седнал да будалкаш, момче. Ние знаем, че вкарваш дроги в…

— Разбрахте ли сега защо възразих одеве? — рече Чарли У с искрено разочарование, изписано по лицето му. — Вие никога нямаше да разговаряте така с мен, госпожице Уитни. За вас получих уверения. Ама за него… — той сви рамене.

— Човекът е прав, Боби — намеси се Даяна възможно най-тихо, но да се чуе над усиления глас на Крис. — Остави го на мира — после се обърна към другия. — Добре, Чарли. Поправяш коли.

— Не — поклати глава онзи. — Самолети.

— Значи си авиомеханик?

Чарли У кимна.

— Какво общо има това със случая?

— Мълчи, Боби — изсъска Даяна. — Работиш ли с малки самолети? Двумоторни?

— Ами квалифициран работник съм — поясни Чарли У, — но се специализирах в реактивните. Например 707S, широкоплощници, частни, от този род.

— Но не работиш за дадена авиокомпания.

— Не. На свободна практика съм. Така печеля повече.

— Не се и съмнявам — измърмори Боунстийл.

— Вижте — раздразни се Чарли У, — обикновено съм много търпелив човек, но няма ли да му запушите устата или нещо подобно? Започва да ми досажда.

Даяна сложи длан върху ръката на Боунстийл, за да го усмири.

— Хайде да постигнем някакво разбирателство — обърна се тя към двамата. — Това е моя инициатива и ще ви бъда признателна, ако бъдете по-отстъпчиви — и с по-нисък глас додаде: — По дяволите, престанете да се заяждате!

Нещо й убягваше, нещо, което Чарли У беше казал. Какво каза той?

— Къде си работил последните шест месеца?

— Нямах много работа напоследък — бавно разтегли устни в усмивка мъжът. — Но дори и да не беше така, пак щях да знам какво ви интересува — той погълна остатъка от бирата си и поръча нова. — Обадиха ми се по телефона. Някой си искал да прескоча до един от частните хангари и да хвърля поглед на един лонгхорн, серия 50 — вдигна очи към Даяна. — Знаете ли какво е това?