Эрик Ластбадер - Сирените на Холивуд

След по-малко от километър Боунстийл започна да си проправя път с колата към паркинга, намиращ се съвсем близо до богато украсена фасада на огромен, претъпкан с хора бар. Някаква шизофрения лъхаше от това място. Архитектурният му стил явно се е колебаел между испанско комичен и мароканско комичен. Две арки с формата на полумесечина се издигаха върху бели спираловидни стълбове, които трябваше да създават впечатлението, че са изградени от пясък, но положително не бяха нищо друго, освен бетон, покрит с дебел пласт пясък. Над арките се виеше пищен трицветник, който фосфоресцираше в светлината, ограждаща на свой ред името на заведението, изписано в полукръг с яркочервени неонови букви „Черис“.

Сред бурното море от звуци бавно се движеше син пикап. Върху плоската му задница, кръстосали крака, седяха две момчета и пушеха.

— Обзалагам се, че тук гъмжи от наркотици — отбеляза Даяна.

Боунстийл хвърли поглед към отдалечаващия се пикап и измърмори:

— Сто на сто. И то с килограми. Но ония двамата не пушеха наркотик, а куалуди.

— Не знаех, че може да се пуши.

Боунстийл сви рамене.

— Тук всеки ден изниква по някоя нова стока. Те са толкова изобретателни.

Той свали ръце от волана и продължи да наблюдава входа на „Черис“. Надолу по многолюдния булевард Даяна мерна въртящата се преграда в червено, бяло и синьо на спирката „Шеврон“. Клаксони свиреха в такт с музиката, която се лееше в нощта като общ поток от звуци.

— Знаеш ли нещо за това място? — попита Боунстийл, посочвайки с палец сводестия вход на бара.

— Да, разбира се, чувала съм някои неща. Кой ли не е чувал? Но никога не съм идвала тук.

— И само това ли знаеш?

Живите му очи се стрелкаха насам-натам сред рояка от младежи, които безгрижно влизаха и излизаха от заведението. Обляното му от цветния неон лице изглеждаше сиво-синьо.

— Ъхъ.

Даяна помисли, че той ще добави още нещо, но мъжът мълчеше. След малко извади цигара „Кемъл“ без филтър и я запали. Изпусна дима през прозореца и Даяна си помисли: „Дори и ченгетата си въобразяват, че водят достоен живот.“ Веднага осъзна, че не е честно да разсъждава така. Това обаче не я притесни ни най-малко.

Входът на „Черис“ бе задръстен от момчета с провиснали коси, облечени в тениски без ръкави и избелели джинси; голите им бицепси блестяха в жълтеникавата светлина като намазани с някакво мазило. Сред тях имаше и момичета, почернели от слънцето, с изящни носове, целите посипани с лунички; тъмно начервените им лъскави устни приличаха на сочни плодове, а гримът около очите им — на парчета пъстроцветна змийска кожа. Шарените рокли на момичетата бяха в пълно несъответствие с вида им, а лъскавите сапфирени и рубинени допълнения в облеклото на партньорите им наподобяваха повече бельо, намерено на пода в някой публичен дом, отколкото на дреха за улицата. В същото време момичетата изглеждаха нежни и уязвими, съвсем като деца, които по невнимание са се пуснали от сигурните ръце на родителите си.

Сред този прилив и отлив на младежи в полусянка стояха четири момчета. Върховете на дългите палмови листа докосваха главите им, а от време на време жълтите фарове на автомобилите ги хващаха в лъчите си, после бавно отминаваха край тях. Едното от момчетата явно беше водачът. Косата му беше толкова светлоруса, сякаш бе изпредена от платина. Имаше светли очи, хлътнали дълбоко и доста раздалечени, тънък нос и доста плътни устни. То разговаряше с едно момиче на ролкови кънки, а приятелите му гледаха момичето с премрежени очи. Едното момче загриза ноктите си, другото отпи глътка от бутилката бира, която извади от кафяв плик. Светлокосото момче кимна рязко и парите минаха от едни ръце в други. То потупа девойката по задника, тя се отдалечи по тротоара и слезе на платното. Пресече почти тичешком булеварда, сновейки между колите. Когато се намери на другия тротоар, зави надясно в пряката и продължи да върви със същото темпо.

Даяна проследи момичето с поглед, усещайки в ноздрите си силната миризма на натрупващи се отработени газове, задържани във въздуха от смога, от парниковия ефект, от своенравния южнокалифорнийски дух. Главата й се замая за миг. После я удари вълна от други миризми, довеяни от върволиците бавно придвижващи се коли и камиони — миризми на чили 40 40 Сос, приготвен от сорт червени, люти чушлета. — Б.пр. тако 41 41 Питка, сгъната на две, напълнена с мляно месо, жълто сирене, боб и др. — Б. пр. , прегоряла мазнина, марихуана.