Эрик Ластбадер - Сирените на Холивуд

В жълтеникаво осветения мрак Даяна забеляза как момичето се отправи към движещи се сенки в страничната уличка; видя и мексикански младежи, осветени за миг от блясъка на булеварда, които се спотайваха в тъмното, любители на кокаин и куалуда, но все още крале на марихуаната и бирата.

Момичето, което извърши покупката си, се обърна, тръгна по уличката към булеварда и когато понечи да се втурне обратно през шестредовия поток от коли, вниманието на Даяна бе отклонено от оглушителния гърлен звук на мощен мотоциклет. Той се отдели от автомобилния керван и се насочи към бордюра на тротоара пред входа на „Черис“. Още преди да разпознае тъмночервения цвят и прозрачното тяло на мотоциклета, Даяна беше сигурна, че това е Крис. Той носеше пъстроцветна каска без отличителни знаци, вехто кожено яке с отпрани ръкави и прави, тесни джинси. Без да сваля каската си, Крис бързо слезе от мотора и прекоси тротоара.

Боунстийл възпря с ръка Даяна, която посегна да отвори вратата.

— Недей — тихо каза той. — Стой си на мястото.

— Защо?

Той не отговори и продължи да гледа към двукрилата врата на „Черис“.

След минути се появи Крис с някакво момиче. То по нищо не се отличаваше от стотиците други момичета наоколо: дълга руса коса, която падаше свободно по загорелите й от слънцето рамене. Гърдите му изпъкваха дори под широката жълта фланелка; краката бяха скрити под яркозелени памучни панталони. Девойката плавно се плъзгаше върху чифт луминесциращи скейтборда, правени по поръчка. Тя изобщо не поглеждаше встрани.

Четирите момчета до входа я проследиха с поглед, изпълнен със същото безразличие, с което гледаха всичко край тях. Нито един от тях не бе подстриган късо, каквато бе новата мода по Източното крайбрежие. Косите им бяха дълги до раменете — пълна противоположност на иначе преднамерено постигнатия им мъжествен вид.

Момичето се качи на мотоциклета зад Крис. Десният крак на Крис напомпа педала и моторът заработи с гърлен рев, изпускайки облак синкав дим. Крис завъртя дръжките и, оставяйки след себе си остра миризма на изгоряла гума, се отдели от тротоара. Запровира се между колите, направи обратен завой и се отправи на юг към Холивуд.

— Божичко! — възкликна Даяна. — Ти си знаел от самото начало!

— Мръсното бельо, помниш ли?

— Днес държиш първенството по изненадите — остро отбеляза Даяна и си спомни за бледото подпухнало лице на Модред.

Девойката се върна със стоката си и сложи прозрачния плик с марихуана в шепите на младежа с платиненорусата коса. Той се наведе и впи устни в нейните. Едната му ръка обви талията й и се спусна по-надолу; когато пръстите му обгърнаха едната половинка на изящно очертания й задник, девойката похотливо притисна хълбок в снажното му тяло. Младежът я потупа и се отдели от нея — сякаш трябваше да избира между девойката и дрогата. Девойката продължи върху скейтборда си към „Черис“. Когато Даяна вдигна поглед отново, тя бе изчезнала.

— Обзалагам се на три към едно, че Чарли У пласира нещо — каза Боунстийл, отваряйки вратата на автомобила си.

Двамата прекосиха тротоара, тъй претъпкан с хора, че едва ли не цвърчеше под лъчите светлина, които се движеха насам-натам по булеварда.

В „Черис“ беше мрачно и задимено, пълно с палми, провиснали като конски опашки листа и младежи, и девойки с конски опашки. Отдясно имаше дълъг бар, боядисан в тъмен, лъскав цвят, а зад него — огледала, поставени под ъгъл, и стъклени полици, изпълнени с бутилки. Страничните повърхности на бара, както и масите покрай стената отляво бяха лакирани в черно. Малко по-навътре помещението правеше чупка, водеща към двойно по-широка зала. Зад стъклена стена и двукрила стъклена врата се виждаха младежи, танцуващи в ритъма на диско музика. Там осветлението бе меко, а шумът — изненадващо приглушен.

— Как ли ще открием Чарли У сред тая тълпа? — обърна се Даяна към Боунстийл.

Нечий глас се лееше от тонколоните, които висяха от облицования с плочки таван: „Ти с твоите немигащи очи…“

— Да идем да поговорим с бармана — предложи Боунстийл и я поведе към тапициран с кожа висок стол.

— Какво да бъде? — Барманът беше набит човек с мустаци с цвят на канела, които се спускаха от двете страни на устата. Имаше дълга коса и умни очи.

— Две бири — отвърна Боунстийл. — „Кирин“, ако имате.