Эрик Ластбадер - Сирените на Холивуд

— Издадох заповед за ексхумация на тялото и нищо не постигнах — той отвори врата и седна зад кормилото. В колата беше задушно и той затвори прозорците, за да пусне климатичната инсталация. Когато се разхлади, Боунстийл отново заговори: — Направих също и някои справки за нашия приятел Найджъл Аш — той се обърна да погледне Даяна; гласът му пак бе възвърнал характерната си безпристрастност. — Ти знаеше ли, че той е полуирландец?

— От кои ирландци? — Даяна се постара да прикрие удивлението си.

— От католиците. Майка му е била родом от Анди таун — разсадника на дейността на ИРА в Белфаст.

— Знам. И как тъй се е омъжила за англичанин?

— Не за англичанин — поясни Боунстийл, — а за уелсец. Но според съседите, това било причината за свадите им.

— Както разбирам, добре си запълнил времето си.

— Има още — продължи той. — Найджъл има сестра.

— Никога не съм чувала да я споменава.

— И няма и да чуеш. Явно, че никога не говори за нея.

— Искаш да кажеш, че не се разбират ли?

— Не бих го определил точно така — отвърна Боунстийл. — Може би, защото тя живее в Белфаст.

— Да не би да намекваш, че тя е член на ИРА?

— Ако го кажа, ще бъде лъжа. Нашите британски братовчеди могат и дума да не обелят, когато поискат. Не чух отговор „да“ или „не“, но ми дадоха адреса й. Намира се във Фолс. — Оттам бе и Шон Туми. — А ти какво имаш за мен?

Даяна извади целофаненото пликче.

— Първо — рече тя, — бих искала вашата лаборатория да направи химически анализ на съдържанието.

Боунстийл внимателно го взе от ръката й и го вдигна към светлината.

— Хероин?

— Да — потвърди Даяна. — Може би е само това.

Той прибра пликчето във вътрешния си джоб, след като предварително го залепи.

— Откъде се появи това?

Даяна му разказа за случилото се в Ню Йорк и за съмненията си относно съдържанието на белия прах в пликчето.

Боунстийл поклати глава.

— Вероятността е твърде минимална. Наркоманите, разбираш ли, биват мамени на улицата всеки час на деня. Стоката винаги е примесена. Въпросът е с какво. Ако е нещо доброкачествено, то тогава само въздействието се намалява, нищо повече. Но ако е нещо друго, може и да се проснеш мъртъв на пода в банята. Той е имал късмет, че си била наблизо.

— Ще го дадеш ли за анализ? — и понеже не получи отговор, Даяна продължи: — Кажи ми едно нещо: има ли случаи уличната стока да е била смесвана със стрихнин?

— Аз поне не съм чувал. Освен ако е правено умишлено — мъжът я погледна, потупа сакото си там, където беше вътрешния джоб с пликчето и додаде: — Считай молбата си за изпълнена — извади ключовете си и запали двигателя.

— Защо не направим една разходка по булевард „Ван Нуйс“? — подхвърли Даяна нехайно.

Вече се здрачаваше и в намаляващата светлина лекият прах по листата на палмите от двете страни на шосето вече не се забелязваше.

— „Ван Нуйс“ ли? — почуди се Боунстийл. — За какъв дявол да ходим дотам?

Даяна му показа листчето, което й беше дал Мейър.

— Кой е тоя Чарли У?

— Някой, който може да знае кой е убил Маги — отвърна Даяна.

Боунстийл я погледна недоверчиво, ала отби от пътя, за да излезе на магистралата за Санта Моника.

— Това пък откъде го взе?

— Не можеш ли веднъж да приемеш нещо за чиста монета? — раздразнена попита Даяна.

— Ако го направя — рече той, — ще излезе, че съм най-некадърното ченге — после се усмихна. — Добре, добре, всеки си има свои тайни. Запази си тази.

В западната част на Лос Анджелис, Боунстийл взе левия дълъг, широк завой, излезе на магистралата за Сан Диего и пое на север към низината.

— Свършила си добра работа, за да спасиш Крис — отбеляза Боунстийл и тя долови в гласа му искрено възхищение. — Как е той сега?

— О, добре е. Продължава да работи в студиото. Оказа се, че ще му отнеме повече време, за да довърши първия си солов албум, отколкото предполагаше. Преди няколко седмици там избухна пожар и една от магнетофонните ленти изгоря, та му се наложи да презапише три парчета от самото начало. В момента прави последното.

— А ти си в очакване на „Оскар“, а? Тогава ще станеш още по-голяма работа.

Движението беше много натоварено и Боунстийл отби вдясно, мина през Мълхоланд и по булевард „Бевърли Глен“ навлезе в Шерман Оукс. Низината остана зад гърба им и когато изкачиха хълма, Даяна знаеше, че преди да падне нощта, котловината ще бъде задушена от мръсния кафяв смог, който по цели седмици се стелеше над нея. Парников ефект, както го наричаха метеоролозите. И ако той се задържеше по-дълго, промишленита слуз щеше да проникне през възвишенията на Санта Моника и да залее Бевърли Хилс и Холивуд. Тя вече виждаше как розовеещите отблясъци от котловината се отразяват високо над хълма и изпита чувството, че колата ги бе понесла към град в небесата.