Эрик Ластбадер - Сирените на Холивуд

Чарли У

„Черис“, бул. „Ван Нуйс“

Душата й затържествува при мисълта, че ще може да даде в ръцете на Боунстийл два вероятни ключа към убийството на Маги — повече от това, което той бе направил за нея. Искаше да види израза на лицето му.

Предпочете да не му се обажда в полицейското управление, за да го предизвести. Подмина сребристия мерцедес, който й се видя вече стар и някак овехтял за нея, и се качи на черното ферари, предоставено й от студиото веднага след завършването на „Хедър Дюел“. Както подобаваше на Южна Калифорния, регистрационната табелка на колата съдържаше само букви: ХЕДЪР. Беше ниска, лъскава и много бърза кола. Никога досега шофирането не й бе доставяло такова чувствено и въодушевяващо удоволствие; прииска й се да не кара повече лимузини — е, почти.

Подхожда ми, помисли си тя, когато спря в края на Бел Еър, за да свие наляво към Сънсет. Колата се вля в движението като мечта. Седалката й беше толкова ниска, че Даяна се чувстваше като част от превозното средство — включена в мощния двигател и в електронната верига, точно както се чувстваше по време на снимки, когато дадена сцена тръгнеше добре и тя просто се любеше с камерата. Сега ферарито я караше да изпитва чувството, че се люби с града, който летеше край нея.

Част от нея се зарея нанякъде. Сякаш в съзнанието й се бе образувал огромен многопластов ребус и в този момент тя започна да вижда как едва ли не след месеци сляпо подреждане на кубчетата едно по едно, изникна фигура, без обаче да се покаже цялостната картина.

Със спомена за смъртта на майка й, който бе изплувал в съня по време на пребиваването й в Ню Йорк, бъркотията на миналото й бе завършена и в контекста на това, което сега преживяваше, тя най-сетне го разбра. Още когато се събуди тогава, осъзна, че целият гняв, който изпитваше към Моника, се бе стопил край болничното й легло. Сякаш всичките тези години на неприязън никога не бяха съществували и тя и майка й — смъкнали пластовете на натрупвана ревност, завист, страх и ярост — бяха стигнали до основната същност на своите взаимоотношения — любовта между майка и дете.

За Даяна вече нямаше значение какво беше или не беше направила Моника. В крехкия баланс между живота и смъртта тя разбра, че единствено любовта има значение. Не бе искала Моника да умре и обръщайки се настрана, бе плакала безмълвно и горчиво — може би повече за себе си и за това, което бе загубила, отколкото за майка си. В онзи момент й се бе приискало да може да върне времето, да заличи всички години, които бе прахосала. Ала нямаше такава власт. Беше безпомощна пред тази незнайна, невидима атака, срещу която Моника се бореше смело, но напразно.

Разбра също, че по някакъв необясним начин Моника беше права. Даяна беше напуснала дома, за да избяга от всичко, което не можеше да понесе. Докато бе презирала приятелите си, че се отдаваха на дрогите, за да избягат от действителността и се чувстваха по-висши от това, тя просто бе тръгнала по друг път.

Бейба е знаел това и в нощта, в която най-сетне те се любиха, тя бе предчувствала, че той се кани да я отпрати завинаги. „За твое добро, момиче“, щеше да й каже. Всички са били по-разумни от мен, заключи в себе си Даяна, когато отби и се насочи към центъра на Лос Анджелис. „Господи, колко наивна бях навремето! Но кой ли не е бил и първите разочарования са най-тежките.“

Автомобилното движение по една виеща се пред нея улица оредя, тя превключи на четвърта, натискайки педала на газта и обузданият звяр под нея изрева, притискайки я назад във виненочервената седалка. Давай, подкани го тя мислено, давай, давай, давай!

За първи път в живота си Даяна се чувстваше завършена. В нея се бе появил нов елемент, който го нямаше преди. Пак за първи път се чувстваше веща във всичко като мъж. И все пак това ни най-малко не беше усещане за мъжественост — беше повече от сигурна. Какво ставаше с нея? Замисли се за постъпката си спрямо Крис. Едва сега осъзна истински плашещото естество на случилото се. Ами ако не бях… Но отговорът вече го знаеше. Сега Крис щеше да е мъртъв.

И какво я бе накарало да вземе целофаненото пликче? И защо е тръгнала да го предава на Боунстийл? Дали ще открие следи и от нещо друго в него, освен хероин? Предварително я полазиха тръпки. В какво ли съм се забъркала, запита се тя. Маги, внучката на известна политическа фигура, убита от смесен с отрова наркотик. Но преди това изтезавана може би с политическа подбуда.

Тя превключи на по-ниска предавка, за да завие и отново премина на трета. „Този наркотик с отрова не ми излиза от главата, рече си Даяна.“ И пред очите й изплува целофаненото пликче, лежащо на пода на хотелската стая на Крис; сети се за телефонното му обаждане. Ами ако и на Крис е бил даден същият наркотик с отрова? И не беше съвпадение, а целенасочен начин на действие? А може би всичко е плод на болното ми въображение, опита се да отпъди тези мисли тя. Ала някак не можеше да убеди себе си, макар че за няколко минути взе страната на застъпника на погрешната кауза. Не вярваше в съвпадения от този род.