Эрик Ластбадер - Сирените на Холивуд

Лицето му беше бяло — той сякаш спеше мирния сън на невинен младенец. После погледът й се измести и спря по-надолу, където покриващото го платно бе обагрено с червено на две–три места. Даяна протегна ръка, за да не се олюлее и Боунстийл я хвана.

— Какво се е случило?

— Да се махнем от тук — рече той — и ще ти разкажа.

Боунстийл я поведе по шосето към плажа. Когато тръгнаха по пясъка, Даяна събу сандалите си, а Боунстийл остана с обувките. В единия край десетина-дванайсет загорели от слънцето деца играеха на волейбол. Зад тях, на изпаряващия се асфалт, момичета и момчета в бански костюми и шорти караха ролкови кънки под звуците на диско музика.

— В едно нещо психиатрите излязоха прави по отношение на Модред — каза Боунстийл на фона на музиката. — Той е искал да бъде заловен — лейтенантът пъхна ръце в джобовете си. — Оставял ни е улики, но или те са били прекалено неразбираеми, или ние сме били глупаци. Но и в двата случая не открихме нищо.

В крайна сметка той ни се обади и определи среща. Разбрахме, че е той по няколко неща, които ни каза по телефона… подробности, които не бяхме оповестили и само убиецът можеше да знае — Боунстийл мрачно се усмихна. — И хич не се показа плашлив. Поне на онзи етап. Каза ни всичко — мъжът въздъхна, извърна глава и се загледа в маранята. — Господи! — възкликна след малко с отвращение. — Знаехме, че е опасен и аз въпреки това позволих да покоси двама от хората ми.

— Как би могъл да предположиш, Боби.

— Как бих могъл? Как бих могъл! — повтори той иронично. — Шефът ми каза същото. Излезе много разбран в случая. Рече ми: „Виж какво, Боунстийл. Погледни и другата страна на монетата. Тоя маниак си отиде завинаги. Трябва да извлечем полза от това. Вече разговарях по телефона с представители на пресата. Твоите хора изпълниха дълга си. Те са герои.“

Боунстийл прекара ръка през косата си.

— Герои! — изсмя се презрително той. — Загинаха от глупостта си.

— А не защото са проявили храброст ли?

— Твърде са млади, за да бъдат храбри. Просто не бяха достатъчно разумни.

Но накрая се обърна и погледна Даяна.

— Да — кимна той, — наистина проявиха храброст.

— Те бяха твои хора — Даяна също го гледаше. — И затова обвиняваш себе си.

— Изпълняваха мои заповеди!

— А ти направи ли всичко възможно, за да ги предпазиш?

— Трябваше да предположа, че този психо ще носи скрит пистолет. Той беше вдигнал ръце. Тогава казах на Форейджър и Кийс да идат и да го заловят. Оня луд се хилеше като пача. В първия момент ръцете му бяха празни, в следващия извади малък пистолет. Трябва да е бил закачен за пружина в ръкава му — тъмносивите очи на Боунстийл потъмняха от спомена. — Форейджър и Кийс бяха съвсем близо до него. Не вярвам, че дори са разбрали какво става. Чух първия изстрел и заповядах на снайперистите да стрелят. Те го изхвърлиха на близо два метра назад, но през това време моите хора бяха на земята.

Той прекара ръка през лицето си и на Даяна й се стори, че обърса една отронила се сълза.

— Значи си ги прикрил — рече тя. — Останалото е било неизбежно.

— Отново говориш с думите на капитана.

— Може би, защото и двамата с него сме по-обективни от теб.

— Но не вие ще ходите да съобщите на вдовиците, нали?

— Е, да — отвърна Даяна. — Но това е част от работата ти. Едното върви с другото.

— Затова след този случай напускам. Не издържам повече. Явно съм малодушен.

— Втръсването няма нищо общо с малодушието.

Вятърът развя пеша на сакото му и откри хастара му.

— Но съм такъв, знаеш.

Даяна сви рамене.

— В момента просто се самосъжаляваш.

— Сериозно смятам, че съм такъв.

— О, стига, Боби. Омръзна ми от изповеди. Не може ли да продължим с…

— Даяна…

— Недей — прекъсна го тя тихо, но настоятелно. — Веднъж вече имахме възможност. Сега всичко свърши и така е по-добре.

Той рязко се обърна и тръгна да върви по плажа. Момичета тайно му хвърляха погледи, оглеждайки по техния си сладострастен начин снажното му тяло. Боунстийл е привлекателен мъж. Но не е за мен, помисли си Даяна. Някога — може би, но вече не.

Тя прескочи пясъчната ивица и изкачи бетонните стъпала към паркинга. Отиде при тъмнозеления форд, качи се в него и зачака.

След малко Боунстийл се появи. Той се наведе и пъхна глава в отворения прозорец.

— Направих някои проверки на онова, което ми каза за Маги.

— Мислех, че не ми повярва.

— Ами да речем, че проявих скептичност.

— Какво се случи, та промени решението си?