Эрик Ластбадер - Сирените на Холивуд

— Ако мръднеш, ще те убия.

— Какво? — разпери ръце той. — Ще стреляш по беззащитен човек?

— Съвсем не си беззащитен, Ел-Калаам. Ти си много опасен. Прекалено опасен, за да продължаваш да живееш. Веднъж ми каза, че аз съм убивала безчувствено, а ти не — Хедър поклати глава. — Но много грешеше. Точно ти убиваш безчувствено. Не може да има извинение…

— Свобода! — извика Ел-Калаам.

— Използваш думата „свобода“ само да оправдаеш постъпките си. Тя няма друго значение за теб. Такава е и ролята, която си й отредил. Нищо повече. Ти до такава степен изкривяваш същността на живота, че никой не може да я разпознае — докато говореше, Хедър се приближаваше към него. — Ти хвана цивилизацията за гушата и й ядеш главата.

По лицето на Ел-Калаам отново се появи усмивка.

— Думи! — рече той. — Само думи. Те нямат никакво значение за мен — вдигна ръка. — Сбогом! — и тръгна да си върви.

Хедър натисна спусъка на 45-калибровия пистолет. Той гръмна в ръцете й; цевта подскочи нагоре. През облака дим тя видя как Ел-Калаам политна назад към стената на къщата. Направи крачка, препъна се и падна на едно коляно. Притисна ръка към гърдите си. През свитите му пръсти потече кръв. Широко отворените му очи гледаха изумено. По лицето му се изписа почуда. Наблюдаваше приближаването на Хедър към него.

— Аз не… — заговори той. — Аз не…

Кръв шурна от носа и устата му и го задави. Мъжът се закашля, свлече се надолу по стената. Главата му се килна назад. Безвзорният му поглед се отправи към яркото синьо небе.

Хедър застана до него, цевта на пистолета й бе насочена към главата му. Рейчъл излезе от скривалището си и се затича към Хедър. Доближи я и зарови лице в корема й. После я хвана за ръцете и двете преплетоха пръсти.

Израелският командир с орловия нос показа глава през широкия прозорец. Доста време той наблюдаваше сцената в безмълвна почуда. После се отдръпна от прозореца и отвътре се чу как започна да дава една след друга бързи заповеди.

След малко десетина израелски войници се струпаха край стената на вилата. Командирът отново се появи на прозореца и скочи на земята.

— Добре ли сте? — погледна и двете. — Всичко свърши.

Войниците се приближиха и наобиколиха Ел-Калаам.

Вцепененият поглед в очите на Хедър се стопи и тя го премести от тялото на Ел-Калаам към командира с орловия нос. Един от войниците подритна трупа и изруга.

Хедър пусна оръжието си на тревата. Наведе се, вдигна Рейчъл на ръце, обърна гръб на цялата суматоха и бързо се отдалечи с момичето към живия плет.

И постепенно се затъмни до черно.

Но ръкоплясканията вече се надигаха и гръмнаха до ураганна буря, когато червените надписи запълзяха по екрана. Публиката започна да става. Първо някъде от средата на огромния, претъпкан салон, после по един отвсякъде, докато накрая всички бяха на крака и ръкопляскаха неудържимо. От тук от там се разнасяха и ясни, пронизителни подсвирквания. Салонът се тресеше.

Времето, както бе предвидил Рубънс, беше седмицата преди Коледа. Мариън бе предоставил филма навреме и „Хедър Дюел“ щеше да се прожектира тук, в „Зигфелд“ на 54-та улица западно от Шесто Авеню в Ню Йорк в продължение на една седмица с предварително запазени места.

Това беше прожекцията за отбраната публика на Ню Йорк и за националната преса. Рубънс беше уредил „Туентиът“ да изпрати със самолет подбран екип от най-влиятелните критици и журналисти на Ню Йорк, които да присъстват на прожекцията и на приема след това. Но предвидливо бе задържал за себе си сто билета. Висшата администрация на студиото напразно настояваше да ги вземе, за да ги раздаде на подчинените си, които обаче никога не идваха — предпочитаха да ги дават на секретарките си. Беше уредил също Берил да пристигне две седмици по-рано, за да подготви местна реклама по трите най-известни радиостанции, като им раздаде и билети.

Сега той събираше плодовете. Една публика от индустриалци е неотзивчива — това е общоизвестно, ала Рубънс беше заложил на инстинктите на зрителите. Нещо, което се считаше като ужасно рисковано хвърляне на зара, защото всеки знаеше каква е целта му. Той, Мариън и Берил бяха имали разговор точно по този въпрос още преди около месец. След като изслушал замисъла на Рубънс, Мариън отначало се възпротивил. Но пък от друга страна той е най-вътре в сценария и, както убедително изтъкна Рубънс, затова не може да погледне обективно на ситуацията.

Накрая Мариън с неохота отстъпил.