Эрик Ластбадер - Сирените на Холивуд

Феси се изправяше и протегна ръка да хване Хедър. Устните му шепнеха ругатни. Хедър се пресегна през него и сграбчи автоматичния АКМ, вдигна го и заби приклада в основата на врата му. Мъжът изпусна въздишка и се строполи на пода.

Хедър внимателно го прескочи и тръгна към отворената врата на банята. Крясъците и подвикванията ехтяха още по-гръмко. Извън вилата се чуваха гърмежи от огнестрелно оръжие. Тя подаде глава в коридора. В гостната цареше хаос; терористи тичаха към входната врата. Не видя нито един от заложниците. Чу познатия глас на Ел-Калаам да дава заповеди.

Хедър излезе в коридора и се упъти към стаята за изтезания. Вървеше плътно покрай стената, пръстът й беше на спусъка на автомата. Държеше под око полуотворената врата на отдалечената стая. С всяка крачка стаята се приближаваше все повече и повече. Лъч силна светлина отвътре чертаеше по пода на коридора и се пречупваше косо върху отсрещната стена.

Точно пред вратата Хедър спря и се ослуша. Ала шумовете в останалата част от вилата не й позволяваха да чуе нищо отвътре. За миг тя затвори очи. Пое дълбоко дъх. Когато отново отвори очи, погледът й се закова върху лъча светлина на стената. Тя започна да брои наум, мърдайки беззвучно устни. На „три“ се втурна напред и блъсна вратата с лявото си рамо. Влезе приведена, прикладът на автомата бе плътно притиснат в кокала на ханша й. Завъртя лека дъга с цевта на оръжието. Погледът й падна върху вързаната за стола Рейчъл. Видя сенки, но нито една жива душа.

— Рейчъл!

От сенките долетя изстрел и Хедър подскочи, падна на пода и се претърколи на една страна. Мигом забълваха куршуми, забиващи се в дървения под. Парчета мазилка отскачаха покрай рамото й. Тя вдигна автомата и стреля в тъмнината — един, два, три изстрела.

Разнесе се силен вик и Хедър видя нечие теме. От сянката, олюлявайки се, изскочи тяло и се строполи на пода под ярката светлина на голата крушка. Това беше Малагес. Кръв се стичаше и проблясваше.

Феси вървеше с несигурна походка по коридора, стиснал; в ръка 45-калибровия си пистолет.

Хедър се бе надвесила над Малагес.

Феси напредваше по коридора. Едната му ръка беше между краката му. От време на време залиташе и опираше гръб о стената.

Хедър се обърна към Рейчъл.

— Добре ли си?

Обляна в сълзи, Рейчъл кимна и Хедър тръгна към нея.

На вратата на стаята се появи Феси — плуваше в пот и скърцаше със зъби. Вдигна пистолета си и се прицели в гърба на Хедър.

— Пази се! — извика Рейчъл.

Хедър се обръщаше в момента, в който 45-калибровото оръжие гръмна. Куршумът мина покрай лявото й рамо и се заби в стената. Хедър се свлече на колене. Феси се ухили и наведе пистолета, за да стреля отново.

Хедър натисна спусъка на АКМ. Автоматът подскачаше в ръката й, докато бълваше куршумите. Тялото на Феси отскочи назад и се залепи гърбом за стената. Кръв оплиска всички. Мъжът падна с разперени ръце и крака.

Хедър отново натисна спусъка, ала автоматът засече. Тя го хвърли с отвращение и грабна 45-калибровия пистолет от ръката на Феси. Върна се при Рейчъл и започна да я отвързва.

— Нападението започна — прошепна момичето, стана и хвана Хедър за ръката. — Нали ти казах, татко няма да ни изостави.

Хедър огледа сплесканата с кръв стая.

— Хайде да вървим.

Двете излязоха по коридора. Веднага се натъкнаха на един от терористите. Мъжът вдигна автоматичния си пистолет. Хедър го простреля в гърдите. Той залитна назад с разперени ръце, провеси глава и се стовари на пода.

Хедър поведе Рейчъл по коридора. Срещу банята имаше затворена врата. Хедър натисна бравата и надникна в стаята. Това беше спалня и вътре нямаше никого. Тя набута Рейчъл в стаята, влезе след нея, затвори вратата и щракна ключа. И тук, както и в стаята за изтезания, прозорецът беше закрит с изправеното на едната си страна легло.

— Предполагам, че ще можеш да ми помогнеш да освободим прозореца.

Рейчъл кимна. Двете се напънаха да изместват огромното легло с балдахин от стената. То беше тежко и от тях започна да се лее пот. Зад заключената врата гърмежите от стрелбата станаха по-силни и по-отчетливи.

Изведнъж, много отблизо се чуха силни гласове. Леглото подаде малко. По вратата забиха юмруци. Леглото отново се отмести.

— Давай! — извика Хедър. — Хайде, бутай!

Рейчъл опря рамо от другата страна на леглото.

Зад вратата изстрелите не стихваха; куршумите изсвистяха в стаята. Хедър и Рейчъл се наведоха и продължиха да бутат. Леглото се измести от прозореца и откри тясна пролука. Хедър се изправи.