Эрик Ластбадер - Сирените на Холивуд

— Достатъчно — рече тя. — Тръгвай. Има достатъчно място да се провреш.

— Но ти няма да можеш — отвърна Рейчъл и продължи да бута. Сега тя подкани Хедър: — Давай!

Изстрелите отново започнаха и двете клекнаха зад леглото. Хедър се пресегна и придърпа Рейчъл към себе си.

— Тръгвай вече! — извика тя. — Няма време!

— Не — възрази Рейчъл. — Няма да те изоставя — по лицето й се изписа решителност. — Хайде, давай, още малко трябва да се измести и ще стане — тя отново опря рамо в леглото; челото й се сбърчи от напрягане.

Хедър не отместваше поглед от нея. Нови изстрели прогърмяха и тя мигом се напъна да бута. Леглото застърга по пода. Със следващата масирана стрелба бравата на вратата се пръсна.

— Бягай, Рейчъл! — изпищя Хедър.

Вратата се отвори с взлом.

Рейчъл пролази зад леглото, повдигна широкия прозорец и скочи на перваза.

— Хедър! — извика тя и протегна ръка към нея.

— Бягай! — подкани я Хедър. В гласа й прозвуча отчаяние. Тя се обърна към вратата. — Идвам.

Рейчъл скочи през прозореца в момента, в който Хедър зърна дулото на 45-калибров пистолет. На вратата се появи фигура. Хедър чу нов изстрел. Парче плат отхвръкна в близост до нея. Куршуми засвистяха отново. Тя натисна спусъка към приближаващата се фигура.

Разнесе се вик, но фигурата продължи да напредва. Това беше Рита. Тя нададе нов вик. Хедър видя как устните й се разтеглиха и откриха белотата на зъбите й. Видя и размазаното тъмночервено петно. От едната страна на главата й.

Хедър се обърна и се сви зад леглото, после се закатери към перваза на прозореца и насмалко да изпусне пистолета си. В този миг две ръце — ръцете на Рейчъл — се протегнаха на помощ.

Тя беше вече на перваза, когато иззад леглото мерна дулото на автоматичния МР-40.

— Скачай! — проплака Рейчъл. — Моля те.

Иззад леглото се показа лицето на Рита. Косата й бе изпръскана с червено. Дулото на автоматичния пистолет се целеше в Хедър.

Хедър стреля отново и главата на Рита се отметна настрани. Цевта на оръжието й се вдигна във въздуха и обсипа тавана с куршуми.

Хедър се обърна и скочи от перваза навън. Двете с Рейчъл тръгнаха покрай външната стена на къщата. Престрелката около тях продължаваше. От време на време притичваше някоя фигура.

Хедър дръпна Рейчъл да вървят по-бързо. Тъкмо стигнаха първите храсти от жив плет и вълна от изстрели ги принуди да се проснат по корем. Останаха в това положение известно време, дишайки тежко.

Наоколо се виждаха локви кръв и не един труп. Разпознаха и щурмовия отряд, съставен от израелски десантчици и американски морски пехотинци. С първия щурм те бяха обградили вилата и бяха на път да влязат вътре; за това свидетелстваше стрелбата.

Около пет-шест десантчика бяха залегнали около входната врата. Висок, широкоплещест израелец с орлов нос им даваше заповеди. След една негова команда войниците се втурнаха вътре. Рейчъл беше погълната от хода на щурма. Нещо привлече вниманието на Хедър.

Непосредствено зад перваза на отворения прозорец, през който тя и Рейчъл бяха избягали, се боричкаха двама мъже. Хедър се загледа натам.

Биеха се Ел-Калаам и един израелски войник. Ръката на Ел-Калаам се отскубна от хватката на другия. Пръстите на терориста се впиха във врата на израелеца. Мъжът изкриви лице от болка, но продължи да се бие. Заби коляно в слабините на Ел-Калаам. Брадатият на свой ред описа дъга с протегнат показалец към лицето на противника си. Войникът изрева и подскочи, когато пръстът на Ел-Калаам се вряза в очната му ябълка.

Ел-Калаам го удари още веднъж и се освободи от него. Той посегна да хване цевта на автоматичния пистолет, но в този момент градушка от куршуми се посипа върху горния перваз на прозореца.

Брадатият се наведе и отново се опита да дръпне спусъка на автоматичния МР-40. Но изстрел нямаше и той скочи през прозореца. Куршумите го последваха.

Ел-Калаам тъкмо щеше да отскочи към храстите, когато иззад плета, където ничком се бяха прикрили двете с Рейчъл, се появи Хедър. Тя застана с разкрачени крака, хванала здраво с двете ръце пистолета.

— Не мърдай от мястото си! — извика тя.

Ел-Калаам се извърна. Разпозна Хедър и прихна да се смее.

— О! — възкликна той. — Това си била ти! Мислех, че не си оживяла в това сражение. Пратих Рита да ти види сметката.

— Рита я убих.

Усмивката изчезна от лицето му.

— Малагес и Феси също.

— Не е възможно — сбърчи чело мъжът. — Не е възможно да си ти. Ловджийка на зайци. Та ти не знаеш кога да натиснеш спусъка — той поклати глава. — Изобщо не ме плашиш. Сега си тръгвам. Друг ден ще продължим битката.