Клайв Касслер - Златото на Спарта

— Тук би станала добра база — каза Сам и кимна към един залив с формата на полумесец и захарнобели плажове. Най-близката следа от цивилизация, нещо като изоставена плантация, беше на шест мили навътре в сушата.

Сам намали скоростта и започна да се спуска, докато слезе на около шейсет метра над водата и завъртя носа на самолета към плажа. Погледна набързо, за да се увери, че не е пропуснал някой риф, и се спусна надолу, докато понтоните не докоснаха вълните. Остави мотора на празен ход и се остави на инерцията. Понтоните изсвистяха върху плитчините и самолетът спря спокойно на два метра от брега.

— Чудесно кацане, мистър Линдберг! — похвали го Реми и откопча колана си.

— Надявам се, че всичките ми кацания са такива.

— Разбира се, скъпи! С изключение на онзи път в Перу…

— Остави!

Реми слезе от самолета, Сам й подаде раниците и чувалите с оборудването за къмпинг. Сателитният му телефон избипка.

— Мистър Фарго, Селма се обажда.

— Тъкмо навреме! Току-що кацнахме. Чакай малко! — Сам повика Реми и пусна високоговорителя. — Първо най-важното — в къщата ли сте?

След като чу сведенията на Руб за Бондарук, Архипов и Холков, Сам поръча на Селма, Пийт и Уенди да се нанесат в къщата на Голдфиш Пойнт и да включат алармената система, която направи преди много време, само за да задоволи инженерните си амбиции. Знаеше, че с нея може да затрудни дори цял отряд на ЦРУ. Освен това, за късмет, шефът на полицията в Сан Диего, който беше и партньор на Сам по джудо три пъти в седмицата, живееше на половин миля от там. Патрулките откликваха изключително бързо на сигнали в района.

— Всичко е наред — успокои го Селма.

— Как върви битката?

— Напредваме. Събрали сме ви интересни неща за четене, когато се приберете. Но първо добрите новини. Разбрах какво е насекомото на дъното на бутилката. От семейния герб на Наполеон е. В дясната част на герба се вижда нещо, което прилича на пчела. Макар историците да спорят по въпроса, повечето смятат, че това изобщо не е пчела, а златна цикада — или поне такава е била в началото. Символът е открит за първи път през 1653 г. в гробницата на Хиддерик I, първият крал от династията на Меровингите. Символизира безсмъртие и възкресение.

— Безсмъртие и възкресение — повтори Реми. — Малко самонадеяно, но все пак говорим за Наполеон.

— Чакай сега — прекъсна я Сам, — искаш да кажеш, че емблемата на Наполеон е някакъв скакалец?

— Не точно скакалец — отговори Селма, — от друго семейство е. Цикадата е по-тясно свързана с плюещите бръмбари.

— А, да, кралският плюещ бръмбар — разсмя се Сам.

— Предвид цикадата и инициалите на Анри Аршамбо, няма съмнение, че бутилките са от изгубената изба.

— Добра работа — похвали я Сам, — какво друго имаш за нас?

— Завърших анализа на превода на дневника на Манфред Бьом. Има едно изречение за „Козята глава“…?

— Сещам се — каза Реми.

Двамата със Сам решиха, че става дума за кръчма на Ръм Кей, която Бьом е посещавал с другарите си от кораба.

— Е, малко си поиграх с превода, използвайки сложен и опростен немски, и смятам, че Козята глава е географска марка, някакъв ориентир. Проблемът е, че колкото, и да търсих, не открих нищо свързано с Ръм Кей или другите острови.

— Ще си държим очите отворени на четири. Ако си права, сигурно става дума за някакво скално образувание.

— И аз така мисля. И накрая, дължа ви извинение.

— За какво?

— За една грешка.

— Кажи ми, че не е вярно.

Селма рядко допускаше грешки, и то само незначителни. Беше изключително прецизна в работата си.

— Малко съм объркала превода от немския военноморски архив. Волфганг Мюлер не е бил капитан на „Лотринген“. Бил е пасажер, също като Бьом. И също капитан на подводница: бил е назначен на миниподводница UM-77.

— Значи Бьом и Мюлер и техните подводници са били на борда на „Лотринген“, който прекосява Атлантическия океан, спира в Ръм Кей за презареждане и преоборудване…

— Това е думата, която морякът — Фрош — използва в блога си, нали?

— Да, преоборудване.

— Седмица по-късно подводницата на Бьом, UM-34, се оказва в река Покомоук, а „Лотринген“ е потопен. Което ни навежда на въпроса къде е подводницата на Мюлер, UM-77?

— Немските архиви я водят за изчезнала. Според американските военноморски архиви на борда на „Лотринген“ не е намерено нищо.

— Значи UM-77 вероятно е била изпратена на собствена мисия, подобна на тази на Бьом.

— Да — съгласи се Сам, — но има и трета възможност.