Клайв Касслер - Златото на Спарта

— Селма, „Лотринген“ разполагал ли е с необходимата база за ремонт и преоборудване?

— Категорично не. Най-доброто, което са можели да направят, е да закрепят UM-34 за палубата, да я покрият с непромокаем брезент, за да я скрият от любопитни очи, после да я транспортират през Атлантика.

— Това обяснява защо не са направили необходимия ремонт по море — съгласи се Реми.

— Да, но защо не са го направили в Бремерхавен, преди да тръгнат? Може би са бързали. Както казах, по това време са започнали да се отчайват.

— Чакай малко! — прекъсна я Сам, грабна дневника на подводницата и го запрелиства. — Ето, точно тук! В началото Бьом споменава за някакво място, но само с инициали P. К.

— Ръм Кей — измърмори Реми.

— Това трябва да е!

— Съвпада — потвърди Селма.

Сам погледна въпросително Реми, която се усмихна и кимна.

— Добре, Селма. Време е да слагаш шапката на пътнически агент. Трябва да ни качиш на следващия полет за Насау.

— Няма проблем!

— И кола под наем — добави той. — Нещо бързо и секси.

— Харесва ми стилът ти — каза Реми с дяволита усмивка.

Насау, Бахамски острови

Селма отново се справи блестящо с ролята си на пътнически агент, запазвайки им две места в първа класа на последния късен полет от Сан Диего на изток. Малко след пладне на следващия ден, след седем часа и едно прекачване, бяха на международното летище „Насау“. С колата под наем нямаха такъв късмет и накрая се оказаха с яркочервен „Фолксваген Бийтъл“ кабриолет, за който Селма се кълнеше, че е най-сексапилната и бърза кола на целите Бахами. Сам подозираше, че Реми я е подкупила, но не каза нищо, докато на излизане от паркинга не ги задмина „Корвет“ със знака на компанията за коли под наем.

— Видя ли това?

— За твое добро е — каза Реми, като го потупа по коляното, — повярвай ми! — После сложи ръка върху бялата си шапка си срещу слънце, за да не отлети, и облегна глава назад, наслаждавайки се на тропическото слънце.

Сам измърмори нещо.

— Какво?

— Нищо.

На рецепцията в „Четирите сезона“ ги чакаше съобщение:

„Имам информация. Обадете ми се на домашния възможно най-скоро.

— Руб? — предположи Реми.

Сам кимна:

— Ако искаш, иди да се настаниш във вилата. Аз ще се чуя с него и също ще дойда.

Реми се съгласи. Сам седна в един тих ъгъл на фоайето и набра номера на сателитния си телефон. Рубин Хейуд вдигна на първото позвъняване.

— Аз съм, Руб.

— Чакай малко, Сам — чу се щракване, последвано от съскащо стържене. Сам предположи, че Руб включва някакво криптиращо устройство. — Как си?

— Добре. Благодаря. Длъжник съм ти.

— Нищо подобно.

Двамата се бяха запознали дванайсет години по-рано, малко след постъпването на Сам в АИПСО, в тренировъчния лагер на ЦРУ някъде в дивата провинция на Вирджиния близо до Уилямсбърг. Хейуд, агент от Оперативната дирекция на ЦРУ, преминаваше обучение за тайни операции. Сам беше там със същата цел, но в рамките на експериментална програма, според която най-добрите и отличаващи се кадри на АИПСО трябваше да видят на практика сценариите, по които работят агентите на ЦРУ Идеята беше проста: колкото по-добре проектантите на АИПСО познават реалното поле на действие на агентите, толкова по-добри уреди и екипировка ще създават, които да отговарят на реалните предизвикателства в работата.

Сам и Руб веднага си допаднаха. През шестте седмици на обучението приятелството им се заздрави и те продължиха да поддържат контакт и след това. Всяка есен се срещаха за тридневна екскурзия в Сиера Невада.

— Всичко, което ще ти кажа, е некласифицирана информация, поне официално.

Сам четеше между редовете. След като бе получил обаждането му, Руб се бе свързал със свои неправителствени контакти и източници.

— Добре. В съобщението си казваше да ти звънна възможно най-скоро.

— Да. Този тип, когото наричаш Белязания, е използвал фалшиво име и кредитна карта, за да наеме лодка в Сноу Хил, така че трябваше малко да се поровя. Истинското му име се оказа Григорий Архипов. Бивш служител на руските специални части, прекарал известно време в Афганистан и Чечня. Двамата с дясната му ръка, мъж на име Холков, напуснали армията през 1994 г. и започнали работа на свободна практика. Архипов ти е известен, но ще ти пусна на електронната поща снимка на Холков. Ако още не си го видял наоколо, и това ще стане. Доколкото разбирам, от 2005-та работят за един и същи човек, доста противен екземпляр на име Хедеон Бондарук.