Клайв Касслер - Златото на Спарта

— Налага се да приемем, че Белязаният търси виното, а не подводницата — каза Сам.

— Само че не ми изглеждаше като познавач и ценител — допълни Реми.

— Което ще рече, че работи за някого. Ще се обадя тук-там и ще видя какво мога да науча. Междувременно, Селма, ти се обади на Пийт и Уенди и ги запознай със случая. Реми?

— Съгласна съм. Селма, ти се разрови повече по линията „Лакано“. Трябва да научим всичко: за виното, за бутилката, за Анри Аршамбо. Ти си знаеш работата.

Селма си водеше бележки.

— Веднага се захващам.

— Когато Пийт и Уенди дойдат и влязат в крачка, пусни ги по дирите на Наполеон и този тайнствен майор. Искам всичко за тях!

— Ясно. Има обаче нещо, което ме гризе. Мастилото от смачкани бръмбари на този етикет идва от Тосканския архипелаг в Лигурско море.

Сам се сети накъде бие.

— Където се намира остров Елба.

— И където Наполеон е бил пратен в изгнаничество първия път — включи се Реми. — Шест години преди времето, когато според Ариен двамата с майора са заминали за Света Елена да вземат виното.

— Или Наполеон е планирал това още на Елба, или е занесъл такова мастило на Света Елена — каза Сам. — Може и никога да не разберем. Селма, ти се захващай с твоите задачи.

— Добре. А вие двамата?

— Ние ще почетем — отговори Реми. — Тази бутилка беше на борда на подводницата. От дневниците става ясно, че Манфред Бьом я е оставил там. Ако разберем откъде са тръгнали UM-34 и Бьом, ще открием и откъде се е взела бутилката.

Продължиха да работят върху личния дневник на Бьом и бордовия дневник на подводницата до късно през нощта. Реми си водеше бележки, които мислеше, че могат да им помогнат да разберат по-добре човека, а Сам се опитваше да проследи курса на UM-34 назад от лобното й място.

— Ето — обади, се Реми, като изпъна гръб на стола и почука по дневника, — това търсехме: Волфганг Мюлер. Слушай: „3 август 1944. Двамата с Волфи утре за първи път отплаваме заедно като братя по оръжие. Моля се на Бога да успеем и да се окажем достойни за мисията си.“

— Братя по оръжие — повтори Сам, — и това е човекът с другата бутилка. Значи Мюлер също е бил в Кригсмарине. Бьом е бил капитан на UM-34, а Мюлер на… какво? Може би на „Гертруде“, корабът — майка на Бьом?

— Може би — Реми взе мобилния си телефон и звънна в работния кабинет. — Селма, може ли да направиш едно от чудесата си за нас? Трябва ни всичко, което успееш да изнамериш за един моряк от Кригсмарине от Втората световна война на име Волфганг Мюлер. Възможно е през лятото или есента на 1944 г. да е командвал някакъв кораб. Благодаря ти.

Вярна на репутацията си, Селма звънна след трийсетина минути.

— Намерих го. Накратко или с подробности?

— Дай засега накратко.

— Капитан Волфганг Мюлер, роден през 1910 г. в Мюнхен. Постъпил в Кригсмарине през 1934 г. Обичайните повишения, без дисциплинарни наказания. През 1944 г. е назначен за капитан на спомагателния кораб „Лотринген“. За домуващо пристанище е посочен Бремерхавен, а за район на действие — Атлантическият океан. Според архивите на германския военноморски флот първоначално „Лотринген“ бил френски ферибот, на име „Лондр“. Германците го пленили през 1940 г. и го превърнали в миноносец. През 1944 г. бил пренасочен за „специални мисии“, но не са отбелязани подробности.

— Миноносец ли? — учуди се Реми. — Защо им е било…?

— На този етап от войната германците губели и го знаели — всички, с изключение на Хитлер, разбира се — обясни Селма. — Спомагателните кораби, с които обикновено превозвали UM-34, били или потопени, или превърнати в охранителни. Открих уебсайт, озаглавен „Оцелели от Лотринген“, както и известен брой блогове, посветени на темата. Изглежда, през септември 1944 г. „Лотринген“ бил нападнат и превзет от американски разрушител близо до Вирджиния Бийч.

— Това е на около петдесет мили южно от Покомоук Саунд — отбеляза Реми.

— Именно. Оцелял едва половината от екипажа на „Лотринген“. Те останали да чакат края на войната във военнопленнически лагер в Уисконсин, наречен „Лоди“. „Лотринген“ бил извлечен до Норфолк и след войната — продаден на Гърция. Няма сведения за унищожаването му.

— Ами Мюлер? Някаква идея какво е станало с него?

— Още не. Продължавам да търся. Един от блоговете за „Лотринген“, списван от внучката на един оцелял на име Фрош, е нещо като дневник. В него много се говори за седмиците, предхождащи нападението. Ако можем да вярваме на сведенията там, „Лотринген“ е прекарал около месец в тайна германска база на Бахамите за преоборудване и флиртове с местни момичета. Мястото е известно като Ръм Кей.