Майкл Коннелли - Блондинка в бетона

Бош чакаше или Бремер да излезе и да вземе пощата си от пощенската кутия, или да запали лампите в къщата. Когато след пет минути не се случи нито едното, нито другото, той излезе от колата и се приближи до входа. Ръката му несъзнателно потупваше спортното сако отстрани, за да провери дали си е на място неговия „Смит и Уесън“.

Беше там, но той го остави в кобура.

Пътеката не беше осветена и в слабата светлина откъм гаража Бош виждаше само отражението от червените стопове на колата на Бремер. Но от журналиста нямаше следа.

Отдясно на пътеката към гаража имаше около двуметрова дървена преграда, разделяща имота на Бремер от този на съседите. Върху нея бяха надвесени цъфналите клони на тропически храст. Откъм съседната къща се чуваха приглушени звуци от телевизор.

Докато минаваше между оградата и къщата на Бремер към гаража, Бош знаеше, че е абсолютно уязвим. Но знаеше също, че дори и да извади оръжието си, тук то няма да му помогне. Като избра страната на пътеката в близост до къщата, той стигна до гаража и спря пред тъмния му вход. Застанал под стар и изкривен баскетболен кош, той каза:

— Бремер?

Освен пукането от изстиването на двигателя на колата в гаража, не се чуваше никакъв звук. После Бош чу зад гърба си леко изскърцване на обувка по бетона. Обърна се. Бремер стоеше там, с торбата в ръка.

— Какво правиш? — попита Бош.

— Аз би трябвало да те попитам.

Когато заговори, Бош гледаше ръцете му.

— Ти не се обади. Затова дойдох.

— За какво да се обаждам?

— Искаше коментар относно присъдата.

— Ти беше този, който трябваше да ми се обади. Не си ли спомняш? Няма значение. Сега тази история ще почака. Освен това присъдата няма да е толкова важна в сравнение с другите случки през деня, ако се сещаш за какво говоря. Историята за Последователя… И Ървинг използва това име в интервюто… Тя отива начело.

Бош направи няколко крачки към него.

— Тогава как така ти не си в „Червеният вятър“? Мисля, ти ми каза, че винаги отиваш да пийнеш там, когато хванеш място на първа страница.

Като държеше торбата в дясната си ръка, Бремер бръкна в джоба на сакото си, но Бош чу звъна на ключове.

— Тази вечер не ми се ходеше. Хани Чандлър все пак ми харесваше, знаеш ли? Какво правиш тук всъщност, Хари? Видях, че ме проследи.

— Ще ме поканиш ли вътре? Може би ще се чукнем с по бира за репортажа ти на първа страница? „Едно-А“ — нали така го наричате помежду си вие, репортерите?

— Да. Този ще излезе веднага под главата.

— Под главата. Харесва ми.

Те се гледаха в тъмнината.

— Е, к’во ще кажеш? За бирата.

— Готово — каза Бремер. Той се обърна, отиде до задната врата на къщата и отключи. Посегна и запали светлините над вратата и в кухнята. После отстъпи и покани с ръка Бош да влезе първи.

— След теб. Влез в хола и седни. Ще взема две бутилки и ще дойда веднага.

Бош мина през кухнята и късия коридор и влезе в хола, който беше и трапезария. Не седна, а предпочете да иде до завесата, дръпната пред единия от прозорците. Разтвори я и погледна към улицата и къщите оттатък. Нямаше къщи на отсрещния тротоар. Никой не беше го видял да идва тук. Зачуди се дали не е сбъркал.

Погледна към старинния радиатор под прозореца и го пипна с ръка. Беше студен. Железните ребра бяха боядисани в черно.

Постоя там няколко секунди, а после се обърна и огледа помещението. Беше обзаведено красиво в черно и сиво. Бош седна на черния кожен диван. Знаеше, че ако арестува Бремер в къщата, ще има възможност да направи едно бързо претърсване на помещенията. Ако намереше нещо с уличаващ характер, само трябваше да се върне после със заповед за обиск.

Бремер сигурно също го знаеше, след като беше репортер по престъпления и съдебни дела. „Защо той ме пусна вътре? — чудеше се Бош. — Дали не съм направил грешка?“ Започна да губи увереност в плана си.

Бремер донесе две бутилки без чаши и седна в коженото кресло отдясно на Бош. Хари разглежда дълго време своята бутилка. От гърлото й се беше показала пяна. Той вдигна бутилката и каза:

— Под главата.

— Под главата — отвърна на тоста Бремер. Той не се усмихна.

Изпи глътка от бутилката си и я сложи на масичката.

Бош отпи голяма глътка от своята бутилка и я задържа в устата си. Беше леденостудена и някои от зъбите го заболяха. В историите на Майстора и Последователя нямаше случай, в който да се знаеше, че са прилагали лекарства или наркотик върху жертвите си. Погледна към Бремер, очите им се срещнаха за момент и той преглътна. Бирата се плъзна приятно по гърлото му.