Майкл Коннелли - Блондинка в бетона

— Един тип там при лентата иска да влезе. Казва, че е психолог, който работи с теб.

Бош се извърна към Едгар. Очите им се срещнаха. После той погледна пък към патрулния.

— Как се казва?

Патрулният погледна към бележника си и прочете на глас: „Джон Локи от университета на Южна Калифорния“.

— Изпрати го тук.

Бош тръгна надолу по стълбите и махна с ръка на Едгар.

— Ще го въведа в кабинета й — каза той. — Съобщи на Ханс Пързалката и после ела долу.

Бош каза на Локи да седне на стола пред бюрото, докато самият той остана прав. През прозореца зад гърба на психолога се виждаше гъстата група на репортерите, които се готвеха за брифинг с някого от отдела по връзки с пресата.

— Не пипай нищо — каза Бош. — Какво правиш тук?

— Дойдох веднага, щом чух — отговори Локи. — Нали ти ми беше казал, че следите заподозрения.

— Така е. Не беше той. Откъде чу?

— По радиото. Чух, докато карах, и пристигнах направо тук. Не казаха точния адрес, но като стигнах „Кармелина“, не беше трудно да го намеря. Просто следях хеликоптерите.

В този момент Едгар се вмъкна в стаята и затвори вратата.

— Детектив Джери Едгар, запознай се с доктор Джон Локи.

Едгар кимна, но не подаде ръка за поздрав. Остана прав и се облегна на вратата.

— Къде беше? От вчера се опитваме да те открием.

— Във Вегас.

— Във Вегас ли? Защо си отишъл във Вегас?

— За какво друго, освен да играя. Мисля да напиша книга за проститутките, които работят законно в градовете на север от… Ама не си ли губим времето тук? Бих искал да видя тялото „ин ситу“. После мога да ви дам тълкувание.

— Тялото вече е отнесено, док — каза Едгар.

— Вече! Мамка му. Може би ще може да видя мястото и…

— Точно сега там е пълно с хора — каза Бош. — Може би по-късно. Какво би казал за следи от ухапвания? За изгаряния с цигара?

— Да не казваш, че този път сте открили такова нещо?

— Освен това не е била мадама от сексрекламите — добави Едгар. — Той е дошъл тук, а не тя при него.

— Много бързо се променя. Прилича на пълно объркване. Или пък някаква неведома сила или причина го принуждава да действа така.

— Като например? — попита Бош.

— Не знам.

— Опитахме се да се свържем с теб във Вегас. Но ти изобщо не си се регистрирал в хотела.

— О, в „Звезден прах“ ли? Ами като отидох, видях, че тъкмо са открили новия хотел на „Метро Голдуин“, и реших да проверя дали няма там свободни стаи. Имаше. Там бях.

— Някой да е бил с теб? — попита Бош.

— През цялото време? — добави Едгар.

Лицето на Локи се изкриви от объркване.

— Ама какво… — Сега той разбра. Поклати глава. — Хари, ти шегуваш ли се?

— Не. Ти тук просто така ли дойде?

— Аз мисля, че ти…

— Не, недей да ми отговаряш. Знаеш ли какво. Може би за всички нас ще бъде по-добре, ако преди да продължим, ти кажем какви са правата ти. Джери, донесе ли картона?

Едгар бръкна в куфарчето си и извади бял картон в пластмасова обвивка, на който бяха написани правата на задържания. Той започна да ги чете на Локи. И Бош, и Едгар ги знаеха наизуст, но в специална заповед на управлението се казваше, че най-правилно е те да бъдат прочетени от картона. Това по-късно не позволяваше на адвокатите да ги обвиняват в съда, че полицията не е предупредила техния клиент за правата му.

Докато Едгар четеше, Бош гледаше през прозореца към огромната тълпа репортери, заобиколила един от заместник-началниците на управлението. Видя, че сега там е и Бремер. Но думите на заместник-началника, изглежда, не го интересуваха кой знае колко. Репортерът не пишеше нищо. Той само стоеше отстрани и пушеше. Може би чакаше истинската информация от участниците в разследването — Ървинг и Роленбергер.

— Аз арестуван ли съм! — попита Локи, след като Едгар приключи с четенето.

— Още не — каза Едгар.

— Само искаме да изясним някои неща — каза Бош.

— Дяволски съм възмутен от всичко това.

— Разбирам. А сега искаш ли да се изясним по твоето пътуване до Вегас? Имаше ли някой с теб?

— От шест часа в петък, докато излязох от колата си на две пресечки оттук преди десет минути, с мен през цялото време, с изключение когато съм бил в банята, имаше друг човек. Това е смеш…

— И кой беше този друг човек?

— Приятел. Името й е Мелиса Менкен.

Бош си спомни младата жена на име Мелиса, която беше в канцеларията пред тази на Локи.

— Детската психоложка ли? От твоя офис? Русата?

— Точно тя — отговори неохотно Локи.

— И тя ще ни каже, че сте били заедно през цялото време? В една и съща стая, в един и същ хотел, навсякъде заедно, така ли?