Майкл Коннелли - Блондинка в бетона

— Аз ще огледам останалата част от къщата. Там чисто ли е?

— Нямахме време да проверим за отпечатъци. Само огледахме набързо. Използвай ръкавици и ми кажи, ако намериш нещо.

Бош отиде до една от кутиите с материали, подредени до стената на коридора, и взе чифт пластмасови ръкавици.

Размина се мълчаливо с Ървинг на стълбите, като очите им се срещнаха за секунда. Когато слезе долу в антрето, видя двамата заместник-началници застанали отвън на стълбите. Не правеха нищо. Само стояха там, където щяха да ги хванат телевизионните камери и ще ги покажат по телевизията сериозни и замислени. Бош видя как около лентата се събира все по-голяма тълпа репортери и оператори.

Той се огледа и откри домашния кабинет на Чандлър в малка стая до хола. Две от стените бяха изцяло с рафтове, пълни с книги. Стаята имаше един прозорец, който гледаше към суматохата точно пред тревната площ. Той сложи ръкавиците и започна да преглежда чекмеджетата на бюрото. Не намери онова, което търсеше, но можеше да се закълне, че бюрото е претърсено и от някой друг. В чекмеджетата нещата бяха разсипани, документите бяха извън папките. Не беше така подредено, както Чандлър бе държала нещата си на масата на ищеца.

Провери под поставката за писане. Бележката от Последователя не беше там. Върху бюрото имаше две книги. „Речник на законите за черни“ и „Наказателен кодекс на щата Калифорния“. Той прелисти набързо и двете, но и в тях нямаше писмо. Седна на кожения стол зад бюрото и се облегна. Огледа двете стени с книги.

Той си представи, че ще загуби два часа, за да прегледа всички книги, и пак може да не намери писмото. После забеляза начупения зелен гръб на една от книгите на втория рафт отгоре към тавана, на стената близо до прозореца. Позна книгата. Беше онази, от която Чандлър бе чела цитат по време на заключителния дебат. „Мраморният фавън“. Той стана и измъкна книгата от мястото й.

Писмото беше там. Сгънато, по средата на книгата. Там беше и пликът, в който бе пристигнало. И Бош веднага разбра, че предположението му спрямо нея е било правилно. Бележката беше фотокопие на онази, която бе оставена в полицейския участък миналия понеделник — деня на встъпителните речи. Разликата беше, че тази бе сложена в плик. Не е била оставена. Била е изпратена по пощата. На плика имаше печат от пощата във Ван Найс от съботата преди началото на делото.

Бош разгледа марката и разбра, че ще бъде невъзможно да се опитва да намери каквато и да било следа по нея. Сигурно имаше и доста отпечатъци от многобройните пощенски служители, през чиито ръце е минало писмото. Реши, че бележката би имала невисока стойност като веществено доказателство.

Той напусна кабинета, като носеше бележката и плика, хванати за краищата с ръката си в ръкавицата. Трябваше да се качи горе и да намери техниците, които да приберат намереното в пластмасов плик. През вратата надникна в спалнята и видя хората от моргата да разгъват пластмасов чувал върху пода. Публичният показ на Хани Чандлър беше към края си. Бош отстъпи настрани, за да не гледа. Едгар се приближи към него, след като прочете бележката, която техникът прибираше и надписваше.

— Същата бележка е изпратил и на нея ли? Защо?

— Предполагам, искал е да се подсигури, че ние няма да си замълчим за онази, която е оставил при нас. Ако бяхме го направили, той е разчитал, че тя ще съобщи за нея.

— Но ако тя е притежавала писмото през цялото време, защо тогава поиска нашата за доказателство? Можеше просто да занесе тази в съда.

— Аз смятам, че тя може би е мислила да спечели преднина. Като накара полицията да признае, това ще й придаде по-голяма тежест в очите на заседателите. Ако беше представила своята, може би моят адвокат щеше да я отхвърли. Не знам. Само предполагам.

Едгар кимна.

— Между другото — каза Бош. — Как влезе вътре, когато пристигна?

— Входната врата беше отключена. Никакви драскотини по ключалката или други белези от насилствено влизане.

— Значи Последователя е дошъл тук и е бил приет… Тя не е била примамена от него. Нещо става… Той се променя. Хапе и причинява изгаряния. Прави грешки. Оставя следи. Защо ще идва при нея, вместо да се придържа към шаблона си и да поръчва жертви от сексрекламите?

— Много е лошо, че проклетият заподозрян е Локи. Щеше да е много хубаво, ако можехме да го попитаме какво означава всичко това.

— Детектив Хари Бош! — гласът се чу откъм долния етаж. — Хари Бош!

Бош отиде в началото на стълбището и погледна надолу. Един млад полицай, същият, който пазеше от достъп на външни лица при лентата, стоеше в антрето и гледаше нагоре.