Майкл Коннелли - Хари

— Зная — каза Бош. — Но мисля, че си най-подходяща за тази работа. Тук имаме цял тон материали и без твоя ум и компютъра ти просто няма да сме в състояние да обхванем всичко.

— Но следващия път аз ще съм навън.

— Ако сега не се справим, може да няма следващ път. Хайде да видим с какво разполагаме.

Прекараха следващия час и половина в ровене из папките на Елайъс по случая „Черния войн“, като се информираха взаимно за конкретни документи, привлекли вниманието им, и връщаха други неща в кашона, ако им се стореха маловажни.

Бош се занимаваше с папките, които адвокатът бе получил от полицейското управление. Бяха му предали цялата документация на отдел „Грабежи и убийства“ по случая. Докато четеше обобщенията на следствените процедури, предприети от Шиън и хората му, Хари забеляза, че в началото следствието като че ли не беше имало конкретна насока. Стейси Кинкейд бе отвлечена от стаята си през нощта. Похитителят й разбил ключалката на прозореца с отверка. Детективите решили, че това е работа на вътрешен човек и разпитали градинарите, човекът, който почиствал басейна, водопроводчика, който две седмици по-рано ходил в къщата, както и местните пощенски служители. Бяха се срещали с учители, портиери и дори съученици на Стейси от частното училище в Западен Холивуд. Но широката мрежа, хвърлена от Шиън и хората му, се свила, когато в лабораторията установили, че отпечатъците върху учебника на момичето принадлежат на Майкъл Харис. От този момент следствието се беше съсредоточило върху него. Детективите го арестували и след това се опитали да го принудят да признае какво е направил с детето.

Втората част от материалите също се отнасяше до местопрестъплението, следствието и усилията да свържат Харис с трупа с помощта на научни анализи и технически методи. И в резултат се бяха озовали в задънена улица. Трупът на момиченцето бил открит на запустял паркинг от двама бездомници. Детето било голо и мъртво от четири дни. Очевидно след смъртта било измито и липсвали каквито и да е сериозни микроскопски свидетелства, които да бъдат подложени на анализ и свързани с апартамента или автомобила на Харис. Макар че момичето изглеждало изнасилено, не открили никакви телесни течности, принадлежащи на похитителя му. Дрехите не били намерени. Нямало го и въжето, с което била удушена Стейси. Накрая единствените улики, свързващи Харис с местопрестъплението, останали отпечатъците по учебника и изхвърлянето на трупа на запустелия паркинг близо до апартамента му.

Бош знаеше, че обикновено това е повече от достатъчно, за да осъдят заподозрения. Беше работил по случаи, в които виновните бяха осъждани и с по-малко доказателства. Но това беше преди О. Джей Симпсън, преди съдебните заседатели да започнат да гледат с подозрение на лосанджелеската полиция.

Записваше си нещата, които трябваше да направи, и хората, които искаше да разпита, когато Едгар извика:

— Най-после!

Бош и Райдър погледнаха към него и зачакаха обяснение.

— Спомняте ли си онези загадъчни писма? — попита Едгар. — Във второто или третото пишеше, че регистрационните номера доказват невинността му.

— Чакай малко — каза Бош.

Той отвори куфарчето си и извади папката с писмата.

— В третото. „Регистрационните номера доказват невинността му.“ Получено е на пети април. Думата „невинност“ е написана грешно.

— Добре, това тук е папката на Елайъс със списък на документите, които е изискал. Едно от исканията носи дата петнадесети април и се отнася за „Холивуд Уакс & Шайн“. Това е мястото, където Харис е работил, преди да го арестуват. Елайъс е поискал, цитирам, „копия на всички документи и квитанции за поръчки и сметки, посочващи регистрационните номера на клиентите от първи април до петнадесети юни миналата година“. Това трябва да е свързано с писмото.

Бош се облегна назад и се замисли.

— Искането му е било одобрено, нали?

— Точно така.

— Е, от първи април до петнадесети юни има седемдесет и пет дни…

— Седемдесет и шест — поправи го Райдър.

— Седемдесет и шест дни. Това означава ужасно много квитанции. Тук са девет и в офиса не видях да има други. А би трябвало да са цели купища.

— Може да ги е върнал — предположи Едгар.

— Ти каза, че е изискал копия.

Джери сви рамене.

— И още нещо, защо са му трябвали документите точно от този период? — попита Бош. — Момичето е било убито на дванадесети юли. Защо не е изискал квитанциите до тази дата?