Майкл Коннелли - Хари

— Изглежда, не. Не успяхме да открием връзка. Онзи, който се е раздрънкал, го е направил, за да окаля Елайъс.

— Ще го наблюдавам. Но сам знаеш, че понякога изтичането на информация не идва от очевидния източник.

Асансьорът пристигна и Линдел влезе вътре. Бош остана да стои навън, замислен за Ървинг и дали е възможно той да е източникът на информация.

— Идваш ли? — попита Линдел.

Хари влезе в асансьора и натисна бутона за третия етаж.

— Гледа ли новините сутринта? — попита го агентът. — Какво е положението в града?

— Засега нормално. Снощи имаше няколко пожара, но само толкова. Нямаше грабежи. Сега е спокойно. Утре би трябвало да вали. Може да е от полза.

Влязоха в кафенето, взеха си кафе и седнаха на една от масите. Бош си погледна часовника и видя, че е осем без пет. Той вдигна очи към Линдел.

— Е?

Линдел се засмя.

— Казвай какво ще правим. Ще разследваме ли случая или…

— Да. Имам сделка за теб, Рой. Добра сделка.

— Да я чуем.

— Ето какво. Ще те оставя да командваш парада. Искам само едно. Моят екип да се занимава с основния случай. Стейси Кинкейд. Ще вземем материалите по следствието и ще прегледаме всичко, което са свършили хората от „Грабежи и убийства“. После ще проверим материалите на Елайъс и ще започнем оттам.

Линдел присви очи, зачуден какво означава това. Бош продължи:

— Изглежда Елайъс е имал намерение тази седмица да докаже в съда, че Майкъл Харис е невинен. Щял е да назове името на истинския убиец и…

— Кой?

— Това е големият въпрос. Не знаем. Пазел го е в главата си, не в папките. Тъкмо затова искам този случай. Защото, ако е имал доказателства срещу някого, този някой е основният заподозрян в убийството при Ейнджълс Флайт.

Линдел погледна надолу към димящото си кафе и дълго мълча.

— Нещо ми прилича на адвокатски измишльотини. Обикновено перчене. Как би могъл да открие убиеца, след като вие не сте успели? Разбира се, ако убиецът наистина не е Майкъл Харис, както смятат всички ченгета и бели жители на този град.

Бош сви рамене.

— Даже да е грешал, даже да е имал намерение да назове някого само за заблуда, това би могло да е мотив за убийството му.

Нарочно не казваше на Линдел всичко — особено за тайнствените писма. Искаше агентът да си мисли, че екипът на Бош ще гони вятъра, докато ФБР ръководи действителното разследване.

— Значи ти ще се занимаваш с това, а аз ще преследвам лошите ченгета, това ли предлагаш?

— В общи линии. Частейн би трябвало да ти е достатъчен за начало. На първо място, той е най-запознат със случая „Черния войн“. Водил е следствието на вътрешния отдел. И…

— Да, но е оневинил всички по случая.

— Може да се е заблудил. Възможно е също да са му наредили да оневини всички.

Линдел кимна в знак, че разбира.

— Освен това вчера хората му трябваше да прегледат папките на Елайъс и да съставят списък. А аз току-що донесох още пет кашона с материали. Мисля, че всичко това ще ти е достатъчно.

— Ако наистина е достатъчно, защо ми предаваш тази част от следствието?

— Защото съм щедър по душа.

— Криеш нещо, Бош.

— Просто имам предчувствие, това е всичко.

— Подозираш, че доказателствата срещу Харис наистина са били подхвърлени, така ли?

— Не зная. Но нещо в случая не е наред. Искам да разбера какво.

— И междувременно ми лепваш Частейн и хората му.

— Да. Това е сделката.

— И какво да правя с тях? Ти току-що ми каза, че от Частейн изтича информация.

— Прати ги да пият кафе и се скрий някъде.

Линдел се засмя.

— Поне аз бих направил точно така — каза Бош и добави с по-сериозен тон: — Бих пратил двама да работят по Елайъс, а други двама по Перес. Нали разбираш, да се оправят с документацията, веществените доказателства, аутопсиите, резултатите от които и без това сигурно ще дойдат днес. Това би трябвало да запълни времето им и да ги разкара от пътя ти. Така и така ще трябва да пратиш някого да се занимава с Перес. Според нас, случайно се е озовала там. Но въпреки всичко ще се наложи да й обърнеш нужното внимание, иначе ако се стигне до съд, адвокатът ще пита защо Перес не е била проверена като основна цел на убиеца.

— Добре, добре. Ще трябва да проверим всички възможности.

— Точно така.

Линдел кимна, но не каза нищо повече.

— Е, ще сключим ли сделката? — настоя Бош.

— Да. Звучи ми добре. Но искам да зная какво правиш. Да поддържаме връзка.

— Естествено. А, между другото, един от вътрешния отдел е испаноезичен. Фуентес. Прати го да се занимава с Перес.