Майкл Коннелли - Хари

Линдел кимна и се изправи, като остави кафето си непокътнато на масата. Хари взе своята чаша.

Когато минаваха през приемната на заседателната зала, той забеляза, че адютантът на заместник-началника не е на бюрото си. Видя бележник, оставен върху попивателната, и пътьом го взе. Прибра го в джоба си и после влезе в залата.

Партньорите му и детективите от вътрешния отдел вече бяха там. Ървинг също. Помещението беше пълно. След кратко встъпление думата получи Бош, който информира новодошлите и заместник-началника за хода на следствието до този момент. Пропусна подробностите за посещението в апартамента на Реджайна Лампли и го представи така, че да изглежда без значение за случая. Не спомена също за разговора си с Фращш Шиън. Когато свърши, той кимна на Ървинг, отстъпи до стената и се облегна на дъската за съобщения, която заместник-началникът навярно бе наредил да поставят за детективите.

Ървинг започна да говори за политическото напрежение около следствието. Той отбеляза, че за същия ден са насрочени протестни демонстрации пред полицейските участъци в Саутенд и пред центъра „Паркър“. Тази сутрин градският съветник Ройъл Спаркс и преподобният Престън Тъгинс трябвало да гостуват на местно телевизионно предаване, наречено „Разговор за Лос Анджелес“. Предишната вечер началникът на полицията се срещнал с Тъгинс и други църковни лидери от Саут Сентръл, за да настои да призоват към спокойствие от амвона по време на сутрешната си проповед.

— Седим върху барутен погреб — каза Ървинг. — И единственият начин да избегнем взрива е бързо да решим случая по един или друг начин.

Докато говореше, Бош извади бележника и започна да пише. После се огледа наоколо, за да се увери, че всички погледи са отправени към заместник-началника и тихо откъсна горния лист. Пресегна се и го закачи с кабърче на дъската, после бавно и небрежно се отдалечи от нея. В адресираното до Частейн съобщение пишеше: „Обади се Харви Бътън и благодари за услугата. Каза, че пак ще позвъни.“

Ървинг завърши изложението си с бележка за информацията по Канал 4.

— Вчера някой в тази стая е съобщил вътрешна информация на телевизионен репортер. Предупреждавам ви, че повече няма да допуснем такова нещо. Само да се повтори и следствието ще се обърне срещу самите вас.

Той плъзна поглед по лицата на детективите от полицейското управление, за да се увери, че са го разбрали.

— Добре, това е всичко — каза накрая заместник-началникът. — Сега ще ви оставя. Детектив Бош, агент Линдел? Бих искал по обяд да ме информирате за хода на следствието.

— Няма проблем, господин заместник-началник — каза Линдел, преди Бош да успее да отговори. — Ще бъда при вас по обяд.

Петнадесет минути по-късно Бош отново вървеше по коридора към асансьорите. Едгар и Райдър го следваха.

— Къде отиваме, Хари? — попита Едгар.

— Ще работим в холивудския участък.

— Какво? И какво ще правим? Кой ще командва парада?

— Линдел. Сключих сделка с него. Той ще командва парада, а ние ще правим нещо друго.

— Това ме устройва — отвърна Едгар. — И без това тук има прекалено много агенти и шефове.

Бош стигна до асансьорите и натисна бутона.

— Какво точно ще правим, Хари? — попита Райдър.

Хари се завъртя и ги погледна.

— Ще започнем наново — отвърна той.

В детективското бюро нямаше абсолютно никого, което беше необичайно, дори за събота. Според плана за извънредни ситуации, всички детективи, които не бяха ангажирани с неотложни разследвания, трябваше да са в униформа на улицата. За последен път бяха прибягвали до такива мерки след голямото земетресение, разлюляло града през 1994 година. Убийството на Елайъс не бе геологичен, а обществен катаклизъм, но имаше също толкова силно въздействие.

Бош отнесе кашона с материалите на адвоката по делото „Черния войн“ до бюрата на отдел „Убийства“, които бяха долепени едно до друго като огромна заседателна маса. Мястото на техния екип се намираше в края, близо до нишата с кантонерките.

— Действайте — каза той.

— Хари… — провлачи Райдър, недоволна от липсата на указания.

— Добре, слушайте, ето какво искам. Киз, ти ще си капитан на кораба. Ние с Джери ще работим навън.

Райдър изпъшка. Да е капитан на кораба означаваше, че ще се занимава с фактологичния материал. Трябваше да се запознае с всички подробности от папките — нещо като ходещ справочник за подробностите от следствието. Тъй като започваха с цял кашон папки, предстоеше й огромна работа. Това също означаваше, че няма да участва в самото следствие. А никой детектив не иска да го натикат за цял ден в празна стая без прозорци.