Майкл Коннелли - Хари

— Искате да кажете от първокласни чернокожи детективи, нали?

За миг двамата се изгледаха.

— Вашата работа, детектив, е да разрешите този случай, при това колкото е възможно по-бързо. Не се затормозявайте с останалото.

— Е, това е доста трудно, господин заместник-началник, когато завързвате ръцете на хората ми. Не мога да го разреша бързо, ако ги викате тук за всичките си представления.

— Достатъчно, детектив.

— Те наистина са първокласни детективи. И тъкмо като такива искам да ги използвам. Не като пушечно месо за расовата политика на управлението. Те също не желаят да бъдат използвани по този начин. Това само по себе си е проява на рас…

— Казах, достатъчно! Нямам време да обсъждам с вас расови, институционални или други проблеми, детектив Бош. Тук става дума за общественото мнение. Достатъчно е да се каже, че ако допуснем погрешна стъпка относно случая или относно начина, по който го възприема обществото, градът отново може да пламне.

Ървинг замълча и си погледна часовника.

— След двадесет минути имам среща с началника. Бихте ли започнали да ме осведомявате за следствието, моля?

Бош се пресегна и отвори куфарчето си. Преди да успее да извади бележника, телефонът върху шкафа иззвъня. Той се изправи и тръгна към него.

— Не забравяйте — каза Ървинг. — Искам ги тук до единадесет.

Бош кимна и вдигна слушалката. Не беше нито Едгар, нито Райдър, пък и той не очакваше да са те.

— Тук е Кормиър от регистратурата. С Бош ли говоря?

— Да.

— Току-що оставиха съобщение за вас. Някакъв мъж, който не си каза името. Каза само, че онова, което ви трябвало, било в кошче за боклук на спирката на „Метролинк“ на пресечката на Първа улица и Хил Стрийт. Било в кафяв плик. Това е.

— Добре, благодаря.

Той затвори и погледна към Ървинг.

— Беше нещо друго.

Бош се върна на мястото си, извади бележника от куфарчето си, заедно с папката, в която държеше докладите от местопрестъплението, скиците и разписките за получаване на веществени доказателства. Нямаше нужда от тези неща, за да обобщи случая, но реши, че на Ървинг ще му подейства успокоително да се убеди в натрупването на документация по следствието.

— Чакам, детектив — каза заместник-началникът.

Бош вдигна поглед.

— В момента сме почти на нулата. Имаме ясна представа с какво разполагаме. Не разполагаме с данни за самоличността на убиеца и мотивите му.

— Тогава с какво разполагаме, детектив?

— Смятаме, че Елайъс е бил основната цел на явно предумишлено убийство.

Ървинг сведе глава и сключените му ръце се допряха до челото.

— Зная, че не е онова, което искате да чуете, господин заместник-началник, но фактите са си факти. Имаме…

— Последното, което ми каза капитан Гаруд, беше, че приличало на обир. Човекът носел костюм за хиляда долара и се разхождал по улиците в единадесет часа вечерта. Часовникът и портфейлът му ги нямало. Как можете да изключвате вероятността да е обир?

Бош се отпусна назад и зачака. Знаеше, че Ървинг само вдига пара. Онова, което Хари му съобщаваше, гарантираше да влоши още повече язвата му, когато медиите научеха.

— Часовникът и портфейлът бяха открити. Не са откраднати.

— Къде?

Бош се поколеба, макар че очакваше въпроса. Колебаеше се, защото се готвеше да излъже началника си заради четирима мъже, които изобщо не заслужаваха да поема такъв риск.

— В чекмеджето на бюрото в кабинета му. Трябва да ги е забравил там, когато е заключил и се е отправил към апартамента си. А може да ги е оставил и нарочно, в случай, че го нападнат.

Все пак трябваше да измисли правдоподобно обяснение, когато аутопсията разкриеше, че драскотината по китката на Елайъс е нанесена след смъртта му. Щеше да му се наложи да я отдаде на манипулирането с трупа или с местенето му от страна на детективите.

— Тогава навярно крадецът го е застрелял, след като Елайъс не му е дал портфейла си — каза Ървинг, без да забелязва нервността на Бош. — Може първо да го е застрелял и после да го е претърсил.

— Последователността на изстрелите сочи друго. Убиецът е познавал Елайъс.

Заместник-началникът отпусна ръце върху масата и леко се наведе напред. После нетърпеливо заговори:

— Искам само да кажа, че не можете напълно да елиминирате тези възможности.

— Може би, но не работим по тях. Смятам, че това ще е губене на време, а не разполагам с достатъчно хора.

— Казах ви, че искам задълбочено следствие. Трябва да преобърнете и последния камък.