Майкл Коннелли - Хари

Сега очите й бяха сухи. Тя прибра кутията със салфетки обратно в чекмеджето и като че ли облаците, допреди секунди забулвали лицето й, бяха изчезнали. Хари видя как се промени изражението й. Тя се наведе напред и делово го погледна.

— Ще сключа сделка с вас, детектив Бош. Но само с вас. Въпреки всичко… мисля, че ако ми дадете думата си, мога да ви се доверя.

— Благодаря. Какво предлагате?

— Ще разговарям само с вас. В замяна искам да ме пазите. И под това имам предвид да държите в тайна източника си на информация. Не се безпокойте, и без това няма да призная нищо в съда. Трябва да пазите само за себе си онова, което ще ви кажа. Може да ви е от полза, може и да не ви е.

Бош се замисли за миг.

— Би трябвало да се отнасям с вас като със заподозрян, а не като с източник на информация.

— Но вие инстинктивно усещате, че не съм била аз. Той кимна.

— Убиецът не е жена. Всичко показва, че е мъж.

— И че е ченге, нали?

— Възможно е. Точно това трябва да открия, ако изобщо ме оставят да водя следствието, а не се налага да се безпокоя за обществото, политиците, центъра „Паркър“ и всичко останало.

— Значи се договорихме, нали?

— Преди да сключа такава сделка, трябва да ми кажете нещо. Елайъс е имал свой човек в центъра „Паркър“. Някой с достъп до всякаква информация. Някой, който е бил в състояние да му осигури материалите от разследванията на недоказаните жалби. Трябва…

— Не съм била аз. Повярвайте ми, може и да съм пресякла някаква граница заради връзката ни. Но не съм пресякла границата, която имате предвид. За нищо на света. Противно на онова, което си мислят повечето ви колеги, целта ми е да предпазвам и да допринасям за развитието на управлението. А не да го унищожа.

Бош безизразно я погледна. Тя възприе това като съмнение.

— Как бих могла да му дам тези материали? Аз съм обществен враг номер едно в управлението. Ако влезех да ги взема или дори ако поисках да ми ги дадат, слухът щеше да стигне до шефовете по-бързо от земетръсна вълна.

Бош наблюдаваше напрегнатото й лице. Знаеше, че е права. Тя не ставаше за секретен източник на информация. Детективът кимна.

— Сключваме ли сделката? — попита Ентренкин.

— Да. С една уговорка.

— Каква?

— Ако ме излъжете дори само веднъж и го разбера, развалям сделката.

— Естествено. Но сега не можем да разговаряме. Трябва да свърша с папките, за да мога да ви ги предам. Вече, знаете защо искам да откриете убиеца — не само заради града, а заради самата мен. Какво ще кажете да се срещнем по-късно? Когато свърша тук.

— Няма проблем.

Когато петнадесет минути по-късно пресичаше „Бродуей“, Бош видя, че вратите на „Гранд Сентръл Маркет“ са отворени. От години, може би дори от десетилетия не беше влизал в магазина. Реши да мине през него и да излезе на Хил Стрийт при спирката на Ейнджълс Флайт.

Вътре имаше щандове за храна, зеленчуци и месо. Амбулантни търговци продаваха евтини дрънкулки и сладкиши от Мексико. И макар че вратите току-що бяха отворени и вътре имаше повече продавачи, отколкото купувачи, въздухът беше надъхан с мириса на мазнина и пържена храна. Докато крачеше напред, Бош долавяше откъси от разговори на испански. Един от месарите внимателно поставяше кози главички върху лед до грижливо наредени нарязани волски опашки. В отсрещния край възрастни мъже пиеха гъсто, тъмно кафе и ядяха мексикански сладкиши. Бош си спомни обещанието си да занесе понички, преди да започнат издирването на свидетелите. Той се огледа наоколо и купи торбичка с хрупкави тестени пръчици със захар и канела, мексиканския вариант на понички.

Когато излезе на Хил Стрийт, Бош се огледа. На мястото, на което няколко часа по-рано Бейкър и Частейн бяха открили фасове, стоеше мъж с окървавена престилка и мрежичка за коса. Той пъхна ръка под престилката и извади пакет цигари.

— Ясно — каза на глас Хари.

Пресече улицата до входа на Ейнджълс Флайт и зачака зад двама японски туристи. Мотрисите се разминаваха по средата на релсите. Бош прочете имената, написани над вратите им. Синай се изкачваше нагоре, а Оливет се спускаше.

Минута по-късно той последва туристите в Оливет. Нищо неподозиращите японци седнаха на същата пейка, на която десет часа преди това бе убита Каталина Перес. Кръвта беше почистена, а дървото прекалено тъмно и старо, за да личат петната. Не си направи труда да им каже. Пък и се съмняваше, че знаят английски.

Бош зае старото си място. В момента, в който се отпусна, той отново се прозя. Мотрисата потегли нагоре. Азиатците започнаха да снимат. Накрая с помощта на знаци го помолиха да вземе един от апаратите им и да ги фотографира. После двамата бързо се преместиха в отсрещния край на мотрисата.