Майкл Коннелли - Хари

— Да. — Тя извади връзката от чантата си и му я подаде. — Искаш ли да ми кажеш нещо повече?

Бош се замисли за миг.

— Не още. Ще се видим там.

Райдър запали двигателя. Преди да включи на скорост, тя отново го погледна.

— Добре ли си, Хари?

— Да, добре съм — кимна той. — Само този проклет случай. Първо ни лепнаха Частейн — постоянно се сблъсквам с тоя задник! А сега ни натресоха и Карла Ентренкин. Достатъчно неприятно беше, че контролираше следствието. А сега участва в него. Не обичам политиката, Киз. Обичам да разкривам престъпници.

— Не говоря за това. Откакто сутринта се срещнахме, за да вземем колите от Холивуд, ми се струва, че ходиш като замаян. Искаш ли да поговорим за това?

Той едва не кимна.

— Може би по-късно, Киз — отвърна Бош. — Сега имаме работа.

— Както искаш, но вече започвам да се тревожа за теб, Хари. Трябва да си съсредоточен. Ако си разсеян, действаш по същия начин и на нас, а така доникъде няма да стигнем. При други обстоятелства не би имало проблем, но както сам каза, сега сме под погледите на всички.

Бош кимна. Фактът, че бе доловила емоционалното му състояние свидетелстваше за детективските й способности — да проникваш в душата на хората винаги беше по-важно, отколкото да разчиташ уликите.

— Разбрах те, Киз. Ще се съсредоточа.

— Надявам се.

— Доскоро.

Той плесна с длан по покрива и проследи с поглед отдалечаващия се автомобил. Сети се, че в такъв момент обикновено палеше цигара. Но не го направи. Вместо това погледна надолу към ключовете в ръката си и се замисли за следващия си ход. Трябваше да е много внимателен.

Бош се върна в Брадбъри и се качи в бавния асансьор, като си играеше с ключовете и мислеше за трите различни роли на Ентренкин в следствието. Първо странното присъствие на домашния й телефон във вече изчезналия бележник на Елайъс, после като главен инспектор и сега като независим адвокат, който щеше да определи какво от папките в кабинета да бъде дадено на детективите.

Не обичаше съвпаденията. Не вярваше в тях. Трябваше да открие какво цели Ентренкин. Смяташе, че има добра идея за това и възнамеряваше да я потвърди, преди да продължи следствието.

Бош стигна последния етаж и натисна бутона, който щеше да прати асансьора обратно долу във фоайето. Вратата на офиса на Елайъс бе заключена и той силно почука по лъскавото стъкло точно под името на адвоката. Няколко секунди по-късно му отвори Джанис Лангуайзър. Карла Ентренкин стоеше на няколко крачки зад нея.

— Забравихте ли нещо, детектив Бош? — попита прокурорката.

— Не. Ваш ли е онзи малък чуждестранен автомобил долу в забранената за паркиране зона? Червеният? Паякът се канеше да го вдигне. Показах си картата и ги помолих да ми дадат пет минути.

— Уф, по дяволите! — Тя погледна назад към Ентренкин и се втурна навън. — Веднага се връщам.

Докато минаваше покрай него, Бош влезе в офиса и затвори вратата зад себе си. После заключи и се обърна към Ентренкин.

— Защо заключихте? — попита тя. — Оставете я отворена, моля.

— Просто си помислих, че ще е по-добре да ви кажа онова, което искам да ви кажа, без да ни прекъсват.

Ентренкин скръсти ръце на гърдите си, сякаш да се предпази от евентуална атака. Той се загледа в лицето й и усети същото чувство както в момента, в който им беше казала да напуснат кабинета. То излъчваше стоицизъм и упоритост, въпреки ясно забележимата болка, спотаена в очите й.

— Вижте, детектив Бош, наистина не виждам друг начин. Трябва да внимаваме. Трябва да мислим не само за случая, но и за обществеността. Трябва да убедим хората, че е направено всичко възможно. Искам…

— Глупости.

— Моля?

— Вие не би трябвало да сте тук и двамата отлично го знаем.

— Това вече наистина са глупости. Аз съм натоварена с общественото доверие. Мислите ли, че ще повярват дори само на една ваша дума за случая? Или пък на Ървинг, или на началника на полицията?

— Но вие нямате доверието на ченгетата. Освен това, има още един сериозен сблъсък на интереси, нали, госпожо главен инспектор?

— Какво искате да кажете? Мисля, че от страна на съдия Хотън беше много разумно да ме назначи за независим адвокат. Като главен инспектор вече имам известна представа от случая. Така не се налага да се включва в следствието външен човек. Той ме потърси, а не обратното.

— Не говоря за това и вие го знаете. Говоря за сблъсък на интереси. За причината, поради която изобщо не би трябвало да припарвате до следствието.