Майкл Коннелли - Хари

helias@lawyerlink.net

Хари се върна в кабинета на адвоката. Когато влезе вътре, видя, че Райдър е затворила папката с разпечатката на русокосата жена и осъзна, че трябва да я бе смутил.

— Намерих — каза той.

Тя погледна към бланката, която Бош остави до компютъра.

— Добре. Това е името на потребителя. Сега ни трябва паролата му. Навсякъде е наблъскал пароли.

— Мамка му!

— Е — каза Райдър и започна да пише, — повечето хора избират нещо лесно — така че да не го забравят.

Тя престана да пише и погледна към екрана. Курсорът се бе превърнал в пясъчен часовник. После се появи съобщение, информиращо, че е била използвана невярна парола.

— Ти какво написа? — попита Бош.

— Рождената му дата. После е ред на най-близкия роднина. Как се казваше жена му?

— Мили.

Райдър написа името и след няколко секунди получи същото съобщение.

— Ами синът му? — попита Хари. — Казва се Мартин.

Райдър остана неподвижна.

— Какво има?

— Много от тези програми ти дават възможност само за три опита. Ако и на третия път не вкараш вярната парола, автоматично блокират.

— Завинаги ли?

— Не. За толкова време, за колкото я е настроил Елайъс. Може да е за петнадесет минути, час или повече. Хайде да помислим…

— Е-С-Л-А-П-У.

— Райдър и Бош светкавично се завъртяха. На вратата стоеше Частейн.

— Какво? — попита Бош.

— Това е паролата. Е-С-Л-А-П-У. „Елайъс срещу лосанджелеското полицейско управление“.

— Откъде знаеш?

— Секретарката я е написала от долната страна на попивателната си. Сигурно и тя използва компютъра.

За миг Бош внимателно го изгледа.

— Хари? — попита Райдър. — Да я вкарам ли?

— Опитай — без да откъсва очи от Частейн, отвърна той.

После се обърна и проследи с поглед как партньорката му пише паролата. Пясъчният часовник отново се появи, екранът се промени и върху фон от синьо небе с бели облаци се появиха иконки.

— Влязохме — каза Райдър.

Бош отново погледна към Частейн.

— Браво.

После се обърна към екрана. Райдър маневрираше сред иконки, файлове и програми, които не му говореха нищо и му напомняха, че е анахронизъм.

— Наистина трябва да научиш тези неща, Хари — сякаш прочела мислите му, каза тя. — По-лесно е, отколкото изглежда.

— Защо, когато имам теб? Между другото, какво правиш?

— Само гледам какво има тук. Ще трябва да поговорим с Джанис. Много от имената на файловете отговарят на делата на Елайъс. Не зная дали можем да ги отваряме, преди…

— Не се безпокой за това — прекъсна я Бош. — Можеш ли да влезеш в Интернет?

Райдър направи още няколко хода с мишката и написа името на потребителя и паролата в прозорците на екрана.

— Надявам се, че е използвал същата парола и ще можем да видим страницата с голата жена.

— Каква гола жена? — попита Частейн.

Бош взе папката от бюрото и му я подаде. Той я отвори, погледна снимката и се подсмихна.

Хари отново се обърна към екрана. Райдър бе влязла в мрежата.

— Какъв беше адресът?

Частейн й го продиктува. Тя натисна „Ентър“ и зачака.

— Това е адрес на уеб-страница в по-голям уеб-сайт-поясни Райдър.

В този момент на екрана се появи снимката от разпечатката. Под нея имаше информация какво предлага жената и как да се свържат с нея.

„Аз съм Мадам Реджайна.

Предлагам садо-мазо услуги, завързване, унижения, робски наказания. Изпълнявам Желания на Клиентите.

Позвънете ми.“

Отдолу имаше телефонен номер, пейджър и и-мейл адрес. Бош си ги записа в бележника, който извади от джоба си. После отново погледна към екрана и забеляза син бутон с буквата „А“. Тъкмо се канеше да попита Райдър какво е предназначението му, когато Частейн издаде презрителен звук. Хари се завъртя към него и детективът от вътрешния отдел поклати глава.

— Копелето сигурно се е въргаляло на колене пред тая кучка — процеди той. — Чудя се дали преподобният Тъгинс и неговите приятелчета от АЦСС знаят за това.

Говореше за организация, наречена Асоциация на църквите от Саут Сентръл, група, която Тъгинс оглавяваше и която сякаш винаги бе на разположение на Елайъс, щом адвокатът искаше да покаже на медиите гнева на Саут Сентръл, предизвикан от полицейските своеволия.

— Ние дори още не знаем дали се е срещал с жената, Частейн — отвърна Бош.

— О, няма начин. Иначе защо това ще е тук? Ще ти кажа нещо, Бош. Ако Елайъс е бил в тази игра, това може да отведе следствието докъде ли не.

— Не се тревожи, ще проверим всичко.

— Определено.