Майкл Коннелли - Хари

Хари се зачуди дали са усетили нещо в него. Някаква опасност или мъката, стаена в гърдите му. Знаеше, че някои хора притежават тази способност. При него нямаше да е трудно. Не бе спал от едно денонощие. Той прокара ръка по лицето си и усети наболата четина. Наведе се напред, облегна лакти върху коленете си и усети старата болка, която се бе надявал никога повече да не изпита. Беше минало много време, откакто не се бе чувствал толкова самотен, толкова чужд в собствения си град. Гърлото и гърдите му се свиха и изпита нещо като клаустрофобия.

Отново извади телефона си. Провери индикатора на батерията и откри, че е почти изчерпана. Ако имаше късмет, щеше да му стигне за един разговор. Той набра домашния си номер и зачака.

Имаше едно съобщение. Макар да се страхуваше, че батерията няма да издържи, Бош бързо натисна бутона и вдигна телефона до ухото си. Но гласът не беше на Елинор. Това бе глас, променен навярно с целофан, увит около слушалката и после продупчен с вилица.

„Остави този случай, Бош — каза гласът. — Всеки, който се бори с ченгета, е куче и заслужава да умре като куче. Откажи се от случая, Бош. Откажи се!“

С Стигна в центъра „Паркър“ двадесет и пет минути преди срещата със заместник-началник Ървинг. Беше сам. Останалите шестима от групата му продължаваха да търсят свидетели в жилищния блок до Ейнджълс Флайт. После имаха други задачи. Той спря на регистратурата, показа служебната си карта на униформения полицай и му каза, че през следващия половин час очаква да оставят анонимна информация за него. Помоли го незабавно да му я предаде в личната заседателна зала на заместник-началника.

После се качи с асансьора на третия етаж вместо на шестия, на който се намираше кабинетът на Ървинг. Отиде в стаята на отдел „Грабежи и убийства“ и откри, че няма никой, освен четиримата детективи, с които по-рано се бе свързал — Бейтс, O’Тул, Енгърсол и Рукър, първите, пристигнали на местопрестъплението при Ейнджълс Флайт. Очите им бяха кръвясали, след като бяха прекарали там няколко часа през нощта, преди да предадат следствието на Бош. Той ги беше събудил в девет и им бе дал половин час да се срещнат в центъра „Паркър“. Спокойно можеха да стигнат. Хари им каза, че от това зависи кариерата им.

— Нямам много време — започна Бош, докато се приближаваше към тях по централната пътека между бюрата. Трима от детективите стояха около Рукър, който седеше на бюрото си. Това бе сигурен признак. Каквито и решения да бяха взети на местопрестъплението, преди да пристигне някой друг, в основата им стоеше Рукър.

Бош остана прав. Той започна да говори, използвайки ръцете си почти като телевизионен репортер, сякаш за да подчертае, че не ги заплашва каквото и да било.

— Вие четиримата поемате повикването. Отивате там, отпращате униформените и отцепвате района. Някой проверява труповете и ето на, според шофьорската книжка, единият е Хауард Елайъс. После…

— Нямаше шофьорска книжка, Бош — прекъсна го Рукър. — Капитанът не ти ли каза?

— Да, каза ми. Но сега просто ви разказвам една история, Рукър, затова слушай и мълчи. Опитвам се да ви спася и нямам много време.

Той изчака да види дали някой друг не иска да прибави нещо.

— Та както казах — продължи Бош, като гледаше право към Рукър, — според шофьорската книжка един от труповете принадлежи на Елайъс. Затова вие четиримата, каквито сте интелигентни, си напъвате мозъците и разбирате, че има голяма вероятност убиецът да е ченге. Решавате, че Елайъс си е получил заслуженото. И ето тук се проявявате като тъпаци. Искате да помогнете на този убиец, като инсценирате обир. Смъквате…

— Бош, ти си пълен…

— Казах ти да млъкнеш, Рукър! Нямам време да слушам глупости, когато знаеш, че е станало точно така. Взели сте часовника и портфейла му. Само че сте се прецакали, Рукър. Одрали сте му китката с часовника. Аутопсията ще покаже, че тази рана е била нанесена след смъртта. И това означава, че вие четиримата отивате на кино, освен ако не го покрием.

Той замълча в очакване на реакцията на Рукър. Другият детектив мълчеше.

— Добре, като че ли успях да привлека вниманието ви. Някой иска ли да ми каже къде са часовникът и портфейлът?

Отново последва мълчание, по време на което Бош си погледна часовника. До десет оставаха петнадесет минути. Четиримата детективи от „Грабежи и убийства“ стояха като вцепенени.

— Не искате? Ясно — каза Хари, като плъзна поглед по лицата им. — Значи ето какво ще направим. След петнадесет минути имам среща с Ървинг, за да му докладвам. После той свиква пресконференция. Ако на регистратурата долу не се получи съобщение в кой канал или кошче за боклук са изхвърлени интересуващите ме вещи, ще кажа на Ървинг, че обирът е инсцениран от хората, дошли първи на местопрестъплението. Оттам натам се оправяйте сами.