Майкл Коннелли - Хари

— Е, по-късно ще стигнем и до тези камъни. Вижте, господин заместник-началник, можете да кажете на медиите, че има вероятност да е било обир. Не ми пука какво ще им кажете. Просто се опитвам да ви обясня докъде сме стигнали и какво ще търсим.

— Добре, продължавайте.

Той махна с ръка.

— Трябва да проверим папките на Елайъс и да съставим списък на потенциалните заподозрени. Ченгетата, които през годините адвокатът сериозно е приклещвал в съда или е опозорявал в медиите. Или и двете. И ченгетата, които щеше да съди в понеделник.

Ървинг не реагира. На Бош му се стори, че заместник-началникът вече си мисли за мига, когато заедно с началника на полицията щяха да бъдат изправени пред медиите.

— Имаме проблем — продължи той. — Съдията назначи Карла Ентренкин за независим адвокат, който да контролира защитата на клиентите на Елайъс. В момента е в офиса му и не ни пуска вътре.

— Не споменахте ли, че сте открили портфейла и часовника на Елайъс в офиса му?

— Така е. Преди Карла да се появи и да ни изхвърли оттам.

— Как така са я назначили?

— Тя казва, че съдията й позвънил, защото я смятал за най-подходяща. Сега е в офиса заедно с прокурорката. Надявам се да получа първите папки днес следобед.

— Добре, какво друго?

— Трябва да знаете още нещо. Преди Карла да ни накара да си тръгнем, попаднахме на някои интересни неща. На първо място бележките, които Елайъс е пазел в писалището си. Прегледах ги. Става ясно, че е разполагал с вътрешен човек тук. Имам предвид в центъра „Паркър“. Сериозен източник, някой, който очевидно е имал достъп до архивите — до недоказаните обвинения, разследвани от вътрешния отдел. Имам основание да смятам, че са влезли в спор. Източникът му или не е можел, или не е искал да му даде нещо по делото „Черния войн“.

Ървинг помълча малко, като гледаше към Бош и мислеше. После заговори с още по-далечен глас:

— Източникът посочваше ли се?

— Не, поне в онова, което успях да прочета, а то не беше много. Освен това, беше шифровано.

— Какво е искал Елайъс? Има ли връзка с убийството?

— Не зная. Ако искате да проверя, първо тази версия, ще го направя. Мислех си, че по-важни са други неща. Ченгетата, които е изправял пред съда в миналото, онези, които щеше да съди в понеделник. Преди да ни изхвърлят, открихме в офиса му още нещо.

— Какво?

— Всъщност, то отвежда следствието в две нови посоки.

Бош бързо разказа на Ървинг за разпечатаната снимка на Мадам Реджайна и за вероятността Елайъс да е бил замесен в садо-мазохистични отношения. Заместник-началникът като че ли прояви интерес към този аспект на следствието и го попита какво възнамерява да направи по него.

— Имам намерение да открия и разпитам жената, да проверя дали Елайъс наистина е имал връзка с нея. После ще видим.

— А другата насока в следствието?

— Семейството. Независимо дали е имал връзка с тази Реджайна, изглежда Елайъс е кръшкал. В апартамента му има достатъчно улики за това. Така че ако жена му е знаела, имаме мотив за убийството. Разбира се, просто правя предположение. В момента нямам никакви улики, че е знаела нещо, още по-малко че е организирала или извършила убийството. Това също противоречи на психологическия му профил.

— Какво искате да кажете?

— Не прилича на безпристрастната работа на наемен убиец. Начинът на убийството говори за омраза. Струва ми се, че убиецът е познавал Елайъс. Мисля също, че е бил мъж.

— Защо?

— Заради изстрела в задника. Било е като изнасилване. Мъжете изнасилват, не жените. Затова инстинктът ми подсказва, че това оневинява вдовицата. Но се е случвало инстинктът да ми изневерява. Все пак трябва да проверим тази версия. Той има и син. Както вече казах, момчето реагира доста бурно, когато им съобщихме. Но не ни е известно какви са били отношенията им с баща му. Затова пък ни е известно, че синът има опит с огнестрелно оръжие — в дома му видяхме една снимка.

Ървинг предупредително насочи пръст към Бош.

— Внимавайте със семейството — произнесе той. — Много внимавайте. Трябва да сме извънредно деликатни.

— Естествено.

— Не искам да се прецакваме.

— Няма.

Заместник-началникът отново си погледна часовника.

— Защо хората ви не позвъниха?

— Не зная. Тъкмо си мислех същото.

— Най-добре пак да им позвъните. Трябва да отида при началника. В единадесет искам да сте с хората си в залата за пресконференции.

— Бих предпочел да продължа със следствието. Трябва…

— Това е заповед, детектив. — Ървинг се изправи. — Не подлежи на обсъждане. Няма да се наложи да отговаряте на въпроси, но искам да сте там заедно с хората си.