Майкл Коннелли - Хари

Бош взе папката и я прибра в отвореното си куфарче.

— Ясно — отвърна той, макар че заместник-начални-кът вече излизаше от стаята.

В продължение на няколко минути Бош остана замислен на мястото си. Знаеше, че Ървинг ще представи информацията пред началника по съвсем друг начин. А преди да я съобщят на медиите, двамата заедно щяха още повече да я видоизменят.

Той си погледна часовника. До пресконференцията оставаше половин час. Зачуди се дали ще има достатъчно време да иде до „Метролинк“, за да прибере портфейла и часовника на Елайъс. Трябваше да се погрижи за тях, особено след като вече бе казал на Ървинг, че ги е открил.

Накрая реши, че няма да успее. Отиде до телефона и набра домашния си номер. Отново му отговори телефонният секретар. Бош затвори, след като чу собствения си глас.

Беше прекалено нервен, за да изчака пресконференцията и да отиде до „Метролинк“. Спирката се намираше само на три минути път и Бош бе съвсем сигурен, че ще успее навреме да се върне в центъра „Паркър“. Той паркира неправилно на тротоара пред входа на метрото. Един от плюсовете на обозначените детективски автомобили беше, че не трябваше да се тревожи за глобите. Когато излезе навън, Хари извади палката от джобчето на вратата.

Изтича надолу по ескалатора и забеляза първото кошче за боклук до автоматичните-врати на входа на спирката. Според него, Рукър и партньорът му бяха напуснали местопрестъплението при Ейнджълс Флайт с откраднатите вещи и бяха минали покрай първото място, където знаеха, че ще намерят кошче за боклук. Единият бе изчакал горе в колата, докато другият се бе спуснал долу, за да се освободи от портфейла и часовника. Затова Бош бе сигурен, че са в първото кошче. Беше голямо и правоъгълно, с емблемата на „Метролинк“ отстрани и със син капак отгоре. Макар че бе пълно, не забеляза кафяв плик.

Бош свали капака на земята и разрови боклуците с палката. Смърдеше така, като че ли не е било изхвърляно от дни и не е било чистено от месеци. Откри празна дамска чанта и стара обувка. Постепенно го изпълни тревога, че го е изпреварил някой бездомник.

Почти на дъното, точно преди да се откаже и да продължи със следващото кошче, Бош видя плик, омазан с кетчуп, и го измъкна навън с два пръста. Разкъса го и погледна. Вътре имаше кожен портфейл и златен часовник „Картие“.

Качи се обратно с ескалатора, но този път не тичаше и продължаваше да разглежда съдържанието на плика. Верижката също беше златна или позлатена и се разтягаше. Бош леко подхвърли плика в ръка, за да премести часовника, без да го докосва. Търсеше парченца кожа, които можеха да са се заклещили между плочките. Не видя нищо.

Когато се върна в автомобила си, той си сложи ръкавици, извади портфейла и часовника и хвърли плика на пода отзад. После отвори портфейла и прегледа отделенията му. Елайъс беше носил шест кредитни карти и лични документи. Имаше малки, правени в студио снимки на жена му и на сина му. В отделението за банкноти имаше три квитанции и празен чек. Пари нямаше.

Куфарчето му лежеше на седалката до него. Той го отвори и извади папката си, после откри списъка с вещите на жертвите. В джобовете на Елайъс бяха открили само монета от двадесет и пет цента.

— Копелета такива — гласно каза Бош, когато осъзна, че онзи, който е взел портфейла, е решил да задържи парите от него. Елайъс едва ли щеше да тръгне за апартамента си само с двадесет и петте цента за Ейнджълс Флайт.

За пореден път се зачуди защо си пъха главата в торбата за хора, които не го заслужават. Знаеше, че вече е прекалено късно да се откаже. Опита се да потисне тази мисъл, но не успя. Отвратен от самия себе си, той поклати глава, после прибра часовника и портфейла в отделни пликчета за веществени доказателства и залепи отгоре им бели стикери, върху които написа номера на следствието, датата и часа — 06:45. След това написа кратко описание на всеки предмет в чекмеджето и в бюрото на Елайъс, в което се предполагаше, че са открити, подписа се в ъглите на стикерите и прибра пликчетата в куфарчето си.

Преди за запали двигателя, Бош си погледна часовника. Имаше десет минути, за да стигне до залата за пресконференции. Предостатъчно време.

На пресконференцията присъстваха толкова много журналисти, че неколцина от тях стояха пред вратата. Бош си проправи път и се провря вътре. Покрай задната стена беше пълно с камери върху триножници, зад които стояха оператори. Бързо ги преброи. Бяха дванадесет — скоро цялата страна щеше да научи за убийството. Присъстваха репортери от осем местни лосанджелески телевизионни станции, включително една испаноезична. Всички ченгета знаеха, че ако някъде има повече от осем камери, значи си попаднал в обектива на медиите. И че работиш по сериозен, опасен случай.