Майкл Коннелли - Хари

Той отново ги погледна. Лицата им не изразяваха нищо друго, освен гняв и предизвикателство. Бош го очакваше.

— Аз лично нямам нищо против да стане така. Ще ми достави голямо удоволствие да видя как си получавате заслуженото. Но това ще прецака случая. И тъй като в това отношение съм чувствителен, ви давам възможност, от което направо ми се гади.

Той си погледна часовника.

— Имате петнадесет минути.

С тези думи Бош се завъртя и закрачи към изхода. Рукър извика след него:

— Кой си ти, че да ни съдиш? Онзи тип беше куче! И заслужаваше да умре като куче. На кой му пука? Откажи се от случая, Бош. Откажи се.

Сякаш през цялото време беше очаквал това. Хари небрежно заобиколи едно от празните бюра и тръгна по междинната пътечка към четиримата. Беше познал думите на Рукър. Поведението му скриваше връхлетелия го гняв. Когато се върна при тях, той разкъса кръга им и се наведе над бюрото на Рукър.

— Чуй ме добре, Рукър. Ако пак ми позвъниш вкъщи — независимо за какво, — ще дойда и ще те намеря. Няма да ти хареса, обещавам ти.

Рукър премигна, но после вдигна ръце в знак, че се предава.

— Хей, човече, не зная за какво говориш…

— Запази си думите за някой друг. Можеше поне да го направиш като мъж и да махнеш целофана. Ти си страхливец, Рукър.

Бош се надяваше, че когато стигне до заседателната зала на Ървинг, ще има поне пет минути, за да си прегледа бележките и да си събере мислите. Но заместник-началникът го очакваше седнал на кръглата маса и опрял лакти върху полираната повърхност. Върховете на пръстите му се допираха пред брадичката му.

— Седнете, детектив — каза той, когато Хари отвори вратата. — Къде са другите?

— Хм — рече Бош и остави куфарчето си върху масата, — имат още работа. Аз само исках да си оставя куфарчето и после имах намерение да изтичам долу за чаша кафе. Да ви донеса ли нещо?

— Не. Вие също нямате време за кафе. Медиите започнаха да ни притискат. Знаят за Елайъс. Някой се е разприказвал. Навярно от патологията. Така че скоро ще настане истински ад. Искам незабавно да чуя какво се е случило. Трябва да информирам началника, който ще води пресконференцията в единадесет часа. Седнете.

Бош седна срещу Ървинг. Веднъж вече беше докладвал по случай в тази зала. Струваше му се като че ли преди цяла вечност, но си спомняше времето, когато заслужи уважението на Ървинг и навярно доверието му, доколкото заместник-началникът изобщо бе способен да вярва на полицай. Погледът му се плъзна по повърхността на масата и той видя стария белег от цигара, който бе оставил тогава.

— Кога ще дойдат? — попита Ървинг.

Все още държеше пръстите си с допрени върхове. Бош беше чел в наръчника за водене на разпити, че това означава чувство на превъзходство.

— Кой?

— Хората от групата ви, детектив. Казах ви, че искам да са тук за съвещанието и после за пресконференцията.

— Е, още ги няма. Ще дойдат. В момента продължават следствието. Реших, че няма смисъл и седмината просто да зарежем всичко и да дойдем тук, когато и един спокойно може да ви докладва за положението.

По скулите на Ървинг се появиха гневни червени петна.

— Изглежда пак имаме проблем с общуването или не ви е ясна йерархията. Специално ви наредих да доведете хората си.

— Сигурно не съм ви разбрал, господин заместник-началник — излъга Бош. — Мислех, че най-важно е следствието. Спомням си, че искахте да ви докладваме, а не всички да са тук. Всъщност, съмнявам се, че има достатъчно място. Аз…

— Важното е, че ги искам тук. Партньорите ви имат ли телефони?

— Едгар и Райдър ли?

— Кой друг?

— Имат телефони, но батериите им са изтощени. Работихме цяла нощ. Моята също.

— Тогава позвънете на пейджърите им. Повикайте ги тук.

Бош бавно се изправи и се насочи към телефона, който бе поставен върху шкафа покрай едната стена. Позвъни на пейджърите на Едгар и Райдър, но когато набра номера си, добави една седмица накрая. Това беше отдавна установеният им код, означаващ, че не трябва да бързат или че изобщо не трябва да се обаждат.

— Е, добре — каза той, — надявам се, че ще позвънят. Ами Частейн и неговите хора?

— Оставете ги. Искам вашата група да е тук до единадесет за пресконференцията.

Бош се върна на мястото си.

— Защо? — попита той, макар че отлично разбираше. — Не казахте ли, че началникът ще…

— Началникът ще води пресконференцията. Но искаме да демонстрираме сила. Искаме обществото да знае, случаят се разследва от първокласни детективи.