Майкл Коннелли - Град от кости

— Бош слуша.

— Едгар е. Ела при нас, Хари. Намерихме нещо.

— Идвам.

Едгар беше застанал на едно почти равно място сред храсталаците на четиридесетина метра от акациите. Петима-шестима кадети и Брашър оформяха кръг, вперили погледи надолу в еднометровата растителност. Над главите им, в стесняващ се кръг, се въртеше полицейският хеликоптер. Бош влезе в кръга и погледна надолу. И видя празните кухини на детски череп, полузаровен в земята.

— Никой не го е докосвал — каза Едгар. — Брашър го намери.

Закачката, която обикновено досега се излъчваше от очите и устата на Брашър, беше изчезнала. Бош измъкна радиостанцията от колана си.

— Доктор Корасон?

— Да, какво има?

— Ще се наложи да разширим територията на огледа.

С Бош в ролята на генерал на малката армия, действаща на територията на огледа, работата напредваше бързо. Като че ли отдавна чакали това да се случи, костите се показваха от дотогавашните си скривалища. До обяд три сектора от района за разкопаване бяха прегледани от екипа на Кати Кол и от черната почва бяха измъкнали десетина кости. Работеха като археолози, изваждащи на бял свят останките на предисторически хора с помощта на деликатни инструменти. Използваха се и метални детектори и парни сонди. Работата изискваше много усилия, но все пак напредваше по-бързо, отколкото Бош се беше надявал.

Намирането на черепа беше вдигнало темпото и бе придало спешен характер на цялата операция. Той беше изваден от земята и първоначално изследван от Тереза Корасон, която откри линии на фрактури и белези от хирургическа намеса, което потвърди хипотезата, че костите не са престояли дълго в земята преди да ги открият. Самото наличие на фрактури не беше достатъчно доказателство за убийство, но добавено към факта на заравяне на тялото тук определено създаваше усещането за разплитането на точно такава драма.

До два часа, когато екипите прекъснаха работа за обяд, почти половината скелет беше сглобен. Отделни разпръснати кости бяха намерени от кадетите в храсти наблизо, а групата на Кол попадна на изгнили парчета облекло и детска раница.

Костите бяха сложени в квадратни дървени кутии и рано следобед с тяхното изследване вече се занимаваше антрополог криминалист в офиса на съдебния медик. Дрехите — повечето изгнили и неразпознаваеми, както и неотваряната раница, бяха закарани в лабораторията на отдела по експертизи на полицейското управление на Лос Анжелис със същата цел.

Резултатът от търсенето с металния детектор беше една-единствена монета — четвърт долар, емисия 1975 година, намерен на същата дълбочина като костите и приблизително на пет сантиметра от лявата половина на таза. Бе предположено, че монетата се е намирала в предния ляв джоб на панталони, чиято тъкан се е разложила заедно с тялото. Монетата все пак даваше един от параметрите на времето на настъпване на смъртта — не по-рано от 1975 година, ако се приемеше допускането, че е попаднала в земята по същото време с трупа.

Пристигнаха два минибуса с храна за малката армия, работеща по огледа. Обядът беше късен и хората бяха гладни. От единия минибус се предлагаше топла храна, а от другия — сандвичи. Бош се нареди заедно с Джулия Брашър на опашката за сандвичи. Разговаряха предимно за разследването и разменяха участъкови клюки. Опознавате-лен разговор. Тя го привличаше и колкото повече Бош слушаше за патилата й като новобранец и жена в отдела, толкова повече го интригуваше. Брашър излъчваше същата смесица от емоция, преклонение и цинизъм по отношение на професията си, която беше неразделна част и от неговите първи дни в тази професия.

Когато пред тях останаха шестима души, до слуха на Бош достигнаха въпроси — явно някой зад прозорчето на минибуса ги задаваше на кадета, чийто ред на опашката беше дошъл.

— За кости от различни хора ли става дума?

— Не знам бе, човек. Ние просто ги търсим, това ни е работата.

Бош се загледа в мъжа, който задаваше въпросите.

— Всичките ли бяха изпонарязани?

— Трудно е да се каже.

Бош излезе от мястото си на опашката и заобиколи до задната вратичка на минибуса. Вътре работеха трима души, препасани с престилки. Или поне се правеха, че и тримата са заети с работа. Не забелязаха, че Бош ги наблюдава. Двама се занимаваха с изпълнението на поръчките. Мъжът по средата — онзи, който задаваше въпросите — само имитираше активност, като си движеше ръцете под нивото на прозорчето. На него само му бутаха готови сандвичи, които той подаваше на чакащите.