Майкл Коннелли - Град от кости

— Добре, аз ще им се обадя.

Тръгна надолу по улицата към къщата на доктор Гайо. Бакстър му се усмихна.

— Фенерчето ти е още у мен, долу в колата ми е. Сега отивам до къщата на доктор Гайо.

— Не се притеснявай. Не съм дошла за фенерчето. — Тя се обърна и тръгна с него. Той огледа дрехите й: избелели сини дънки и тениска с надпис от благотворителна акция.

— Времето ти не е разграфено по минути, надявам се?

— Не, в смяната от три до единайсет съм. Помислих си, че може да имаш нужда от доброволец. Чух, че са докарали хора от академията.

— Търсят ти се кости, така ли?

— Искам да се уча.

Стигнаха до къщата на Гайо и докторът отвори още преди да са успели да позвънят, и ги покани. Бош попита дали може отново да използва телефона в кабинета му и Гайо го отведе дотам въпреки че Бош можеше и сам да се ориентира из къщата.

— Как са ребрата ви? — попита докторът.

— Добре.

Брашър повдигна учудено вежди и Бош поясни:

— Имах малко премеждие снощи.

— Какво стана?

— Ами един дънер ме нападна без абсолютно никаква причина.

Тя някак си успя едновременно да направи гримаса и да се усмихне.

Бош набра номера на „връзки с медиите“ и разказа случая в най-общи линии. В съответния момент от историята попита Гайо дали желае името му да се споменава в комюникето за пресата и докторът отказа. След няколко минути, информацията беше предадена и Бош затвори и се обърна към Гайо.

— Репортерите ще се навъртат наоколо и след като приключим огледа. Ще душат за кучето, намерило костта, така че ако искате да не се замесвате, дръжте Беда по-далече от улицата.

— Добър съвет — каза Гайо.

— Добре би било и да се обадите на съседа си — господин Улрих, и да го предупредите да не приказва пред репортери.

Когато излязоха, се разбраха с Брашър, че ще й върне фенерчето, когато има възможност. Такава уговорка означаваше, че ще може да я види поне още веднъж.

На улицата Едгар инструктираше кадетите:

— Златното правило при оглед е да не се пипа абсолютно нищо преди да е фотографирано, изследвано и подредено при веществените доказателства по съответния начин.

Бош застана до него и попита:

— Готови ли са всички?

— Готови са — отговори Едгар и кимна към двама от кадетите, които държаха метални детектори. — Заех ги от „експертизи“.

Бош направи същия инструктаж за безопасност на кадетите и Брашър като на съдебномедицинския екип. После запозна Брашър и Едгар и тръгнаха към мястото на огледа — Бош най-отзад, след Брашър.

— Ще видим дали утре ще искаш да разследваш убийства — каза й той.

— Не може да е по-зле, отколкото да търчиш по повиквания и да чистиш повърнато от седалките след края на патрулна смяна.

— И аз имам такива спомени.

Разпръснаха кадетите във верига в зоната около акациевите дървета със задача да започнат претърсване. Зад тях Бош подреди още два екипа от отдел К-9, които да вървят по петите им и да дооглеждат за пропуснати улики. След като цялата процедура беше задействана, Бош остави Едгар Да се оправя с кадетите и се върна при акациите, за да види какво е направено до момента. Завари Кол, седнала върху сандък за екипировка, да надзирава забиването на колчета, които, след като бъдеха свързани, щяха да очертаят решетката на разкопаването.

Бош беше работил с Кол и знаеше, че е истински професионалист. Беше на трийсет и няколко, с фигурата и загара на тенисистка. Веднъж случайно я беше видял в един от градските паркове — играеше тенис със сестра си — близначка. Около корта им се беше събрала тълпа. Беше като да гледаш как някой удря топката в огледална стена с отражението си.

Правата руса коса на Кол скриваше очите й, както се беше навела над голяма схема, с отпечатаната изкопна решетка на нея, разпъната в скута й. Бош надникна над рамото й. Кол обозначаваше отделните блокове с букви от азбуката, когато съответните колчета биваха забити. Най-отгоре беше написано: „Град от кости“.

Бош почука с пръст по заглавието:

— Защо си го нарекла така?

Тя сви рамене.

— Защото сега определяме улиците и пресечките на нещо, което ще се превърне за нас в град. — Пръстите й пробягваха като илюстрация на думите по очертаните линии на схемата. — Поне докато сме тук, ще го чувстваме така. Нашият малък град.

Бош кимна и каза:

— Във всяко убийство е историята на един град.

Кол го погледна.

— Кой го е казал.

— Не знам. Все някой.

Бош насочи вниманието си към Корасон — тя беше клекнала и изучаваше изровените малки кости, а окото на видеокамерата изучаваше нея. Докато мислеше за някакъв коментар, станцията му иззвъня.