Майкл Коннелли - Град от кости

— Добре е да се знаят повече неща — съгласи се Бош. — Ще го имаме предвид.

— Другото противоречие — по-малкото — е с раницата. Заравянето й заедно с тялото е грешка. Човешката плът се разлага с много по-бързи темпове от брезента. Така че ако по раницата или съдържанието й се намерят идентифициращи белези, убиецът е загазил. Отново и слабост, и добро планиране. Вие сте професионалисти, сигурна съм, че ще разгадаете загадките.

Тя се усмихна на Бош и запрелиства бележника си.

— Мисля, че това е всичко. Според мен засега се справя ме много добре горе и до довечера ще сме приключили с основния гроб. Утре ще пробваме в неразкопаните сектори. Както казах, няма да съберем целия веществен материал, но би трябвало да съберем достатъчно за целите на разследването.

Внезапно Бош се сети за въпросите на Виктор Фризби към кадета и си даде сметка, че репортерът го е изпреварил в разсъжденията си.

— А други проби? Мислиш ли, че горе може да са заровени и други трупове?

— Нищо не навежда на такава мисъл засега — каза Кол. — Но трябва да сме сигурни. Ще вземем проби, ще пуснем няколко газови сонди. Рутинните неща. Изглежда, особено поради плитко изкопания гроб, че убийството е едно, но не бива да остават съмнения. Доколкото е възможно.

Бош кимна. Радваше се, че почти е приключил със сандвича, защото апетитът му внезапно се беше изпарил. Перспективата за разследване на серийно убийство беше крайно непривлекателна. Той огледа останалите на масата.

— Нито думичка от разговора ни няма да напуска тази маса. Вече хванах репортер да души за сериен убиец. Не ни трябва медийна истерия. Дори само да им се намекне, че вършим рутинна работа, и то само за да се подсигурим за всички възможни версии, ще ни сложат на първа страница. Някакви възражения?

Всички изразиха мълчаливо съгласието си, включително Брашър. Бош тъкмо се канеше да продължи, но го прекъсна шумно тропане от мястото, където бяха разположени преносимите тоалетни. Явно в някоя от будките с размери на телефонна кабина имаше човек, който удряше по стената, сякаш искаше да я строши. Миг по-късно към думкане-то се прибавиха женски викове. Бош ги позна и веднага скочи от масата.

Кукичката, с която вратата на тоалетната се прикрепяше при транспортиране, беше закачена и в халката беше пъхната една пилешка кост.

Бош се опита да я измъкне, но костта беше прекалено мазна и се изплъзваше от пръстите му. Ударите отвътре и виковете не отслабваха. Бош се огледа за някакво помощно сечиво, но не видя нищо подходящо, така че извади пистолета си от кобура, погледна дали предпазителят е сложен и използва дръжката му като чук, с който да избие костта.

Когато тя най-сетне се изхлузи, той прибра пистолета и вдигна куката. Вратата рязко се отвори и от клозета изскочи Тереза Корасон, като почти го повали.

— Ти го направи! — викна тя.

— Аз? Не съм! Бях ей там през цялото…

— Искам да знам кой го направи!

Бош понижи глас. Ясно му беше, че погледите на всички са вперени в тях, включително на репортерите от другия край на улицата.

— Тереза, успокой се. Било е шега, който и да я е направил. Аз знам, че не обичаш затворените пространства, но други не го знаят. Някой просто е искал да отпусне по някакъв начин общото напрежение и ти си се случила…

— Само от завист е.

— Моля?

— За това, което съм и което съм постигнала.

Нямаше какво да отговори на това.

Тя тръгна, после рязко се обърна и се върна.

— Тръгвам си! Доволен ли си?

Бош поклати глава.

— Доволен? Бъркаш нещата. Аз провеждам разследване и ако искаш да знаеш, ще ми е по-леко без емоциите ти и без твоя видеооператор.

— Е, значи можеш да си спокоен. И знаеш ли… телефонът на който ме потърси снощи…

— Какво?

— Забрави го.

Тя ядосано забоде пръст в камерата да престане да снима и тръгна към служебната си кола. Бош я изпрати с поглед.

Когато се върна при масата, там бяха останали само Брашър и Едгар. Партньорът му вече се беше справил и с втората порция пиле. Лицето му грееше в доволна усмивка. Бош хвърли костта, която беше причинила целия скандал, в чинията му.

— Мина ти номерът. — Погледът му показваше, че е наясно чия е закачката.

— От падането от по-високо его боли повече — каза Едгар. — Запечатаха ли екшъна на лента?

— Нямаше да е лошо да си я пазим като съюзник — отвърна Бош. — Просто да я търпим, за да е на наша страна, когато ни потрябва.

Едгар взе чинията си, надигна се и каза:

— Ще се видим горе.