Майкл Коннелли - Град от кости

Бош погледна Брашър. Тя повдигна учудено вежди.

— Искаш да кажеш, че той го е направил?

Бош не й отговори.

Работата в „града на костите“ продължи два дни. Както беше предвидила Кол, по-голямата част от скелета беше открита и извадена от мястото под акациите до вечерта на първия. Други кости бяха намерени разпръснати в близките храсталаци, по начин, показващ, че са били замъкнати там от изровили ги животни. Екипите се върнаха в петък, но още един ден копане по хълма, с помощта на свежи подкрепления от кадети, не даде повече резултат. Използването на сонди и взимането на проби в останалите части на маркирания терен не доведе до намирането на каквито и да било други следи от скелета или от други закопани там тела.

Според оценките на Кол бяха възстановени шейсет процента от скелета. По нейна препоръка и с одобрението на Корасон огледът беше прекратен по здрачаване в петък.

Бош не възрази срещу преценката им. Големите вложени усилия даваха незначителни резултати. Той гореше от нетърпение да продължи с разследването и идентифицирането на костите — нещо, с което не можеше да се занимава, докато двамата с Едгар бяха вързани през цялото време на Уъндърланд Авеню. Това несъмнено също бе необходима работа, но Бош искаше да се върви напред.

В събота сутринта двамата с Едгар се срещнаха във фоайето на офиса на съдебния медик и информираха човека на рецепцията, че имат уговорена среща с доктор Уилям Голихър — криминолог-антрополог, който работеше по договор с Калифорнийския университет в Лос Анжелис.

— Очаква ви в стая А — каза им дежурният, след като се обади по телефона. — Знаете ли как да стигнете дотам?

Бош кимна и дежурният отвори електронната входна врата. Двамата взеха асансьора до подземния етаж. Още с излизането от него ги посрещна миризмата на аутопсии — единствена по рода си смес от химикали и разложение. Едгар веднага си сложи книжна маска за дишане от един автомат на стената. Бош не си направи труда.

— Трябва да използваш маска, Хари — каза Едгар, докато вървяха през залата. — Не знаеш ли, че всички миризми са съставени от частици?

— Благодаря за информацията, Джери.

Спряха в коридора да изчакат избутването на някаква носилка от стаята за аутопсии. На нея имаше труп, напъхан в прозрачен чувал.

— Забелязал ли си, че винаги ги увиват като дюнери?

Бош кимна на човека, който буташе носилката, и каза:

— Точно затова не ям дюнери.

— Сериозно?

Бош не отговори.

Стая А беше запазена за Тереза Корасон за редките случаи, когато тя не се изживяваше като главен съдебен лекар — за да може да направи някоя и друга аутопсия. Понеже вече си беше изцапала ръцете с конкретния случай, тя очевидно беше дала разрешение на Голихър да я използва. След инцидента с тоалетната не се беше върнала повече на Уъндърланд Авеню.

Посрещна ги мъж по дънки и шарена риза.

— Аз съм Бил — каза той. — Май сте изкарали два доста тягостни дни, а?

— Ами! Нищо особено — каза Едгар иронично.

Голихър кимна разбиращо. Беше петдесетинагодишен, с тъмна коса и очи и очевидно добродушен характер. Подкани ги с жест да се приближат до масата за аутопсии в средата на стаята. Костите, събрани под акациите, бяха подредени върху неръждаемата й повърхност.

— Сега да ви разкажа какво сме направили тук — каза Голихър. — Докато екипът на огледа все още събираше доказателства, аз изследвах намереното, занимавах се с радиографската работа и общо взето се опитвам да събера частите на пъзела.

Бош застана до масата. Костите бяха подредени по очертанията на скелет. Веднага се забелязваше липсата на тези на лявата ръка и крак, както и на долната челюст. Предполагаше се, че те са изровени от животни и разпръснати далеч от зоната на огледа.

Всички кости бяха номерирани — по-големите със залепени на тях означения, по-малките — със закрепени с връвчици етикети. Означенията на костите бяха направени в съответствие с тези, дадени им от Кол според мястото на намирането им.

— Костите могат да ни кажат много за начина на живот и за смъртта на даден човек — започна Голихър. — Костите не лъжат и в случаи на измъчване на деца. Те са най-важното ни доказателство.

Бош го погледна и видя, че очите му всъщност са сини, но хлътнали и като че ли преизпълнени с напрежение. Погледът му преминаваше през Бош, директно насочен към масата. След секунда Голихър се откъсна от унеса си.

— Доста научихме от намереното — продължи антропологът. — Трябва да ви кажа, че съм консултирал многократно, но този случай ме извади от равновесие. Докато ги разглеждах, си водех бележки и чак когато погледнах какво пиша, видях, че е размазано. Плакал съм. И дори не съм го забелязал.