Майкл Коннелли - Град от кости

— Давай да приключваме с това преди колата ти да ми е оклепала камъните с масло.

— Здрасти, Тереза.

— Това ли е? — Тя посочи кутията за обувки.

— Да.

Той й подаде снимките и отвори кутията. Беше очевидно, че не се предвиждаше покана за чаша новогодишно шампанско.

— Тук ли ще я гледаш?

— Нямам много време. Мислех, че ще дойдеш по-бързо. Кой некадърник ги е правил?

— Некадърникът съм аз.

— Нищо не мога да кажа. Имаш ли ръкавици?

Бош извади една латексова ръкавица от джоба на якето си и й я подаде. Взе снимките и ги пъхна във вътрешния джоб на якето си. Тя си сложи ръкавицата, бръкна в кутията, извади костта и я завъртя на светлината. Бош мълчеше. Усещаше парфюма й. Силен, както винаги — остатък от дните, когато тя прекарваше по-голямата част от времето си в залите за аутопсия.

Разглеждането продължи пет секунди, после тя върна костта в кутията.

— Човешка е.

— Сигурна ли си?

Тя му хвърли отровен поглед, докато махаше ръкавицата.

— Хумерус. Горната част на ръката. На около десетгодишно дете. Може вече и да не изпитваш уважение към способностите ми, Хари, но все още си ги имам.

После хвърли ръкавицата върху костта в кутията. Бош можеше да понесе словесните й атаки, но го подразни начинът, по който хвърли ръкавицата. Измъкна я от кутията, сети се за нещо и й я подаде пак.

— Мъжът, чието куче е намерило това, казва, че на костта имало фрактура. Зараснала фрактура. Искаш ли да хвърлиш един поглед и да кажеш дали…

— Не. Закъснявам. В момента ти трябва да знаеш дали костта е човешка. За което имаш потвърждение. По-нататъшен оглед ще се направи по-късно от съдебен лекар при подходящите условия. А сега наистина трябва да тръгвам. Ще дойда на мястото утре сутринта.

— Да, разбира се — каза Бош. — Приятно прекарване, Тереза.

Тя погледна настрани и скръсти ръце на гърдите си. Бош внимателно затвори кутията и тръгна към колата си. Чу как тежката врата се затвори зад гърба му.

На минаване покрай езерцето пак си спомни за филма и тихо произнесе последната реплика от него: „Стига де, Джейк, тук е Китайския квартал“.

Качи се в колата и подкара към къщи, с ръка върху кутията на седалката.

В 9 часа на следващата сутрин краят на Уъндърланд Авеню приличаше на бивак на силите на реда. В епицентъра на събитието се намираше Хари Бош. Той направляваше хора от патрулните екипи, К-9, отдела за експертизи, съдебномедицинската служба и звеното за специални дейности. Над главите на всички кръжеше полицейски хеликоптер, а десетина полицейски кадети трамбоваха наоколо в очакване на заповеди.

Още преди това звеното за въздушно наблюдение беше открило зоната, маркирана от Бош с полицейска лента, и беше установило, че Уъндърланд предлага най-лесния достъп до мястото, където бяха намерени костите. Тогава влезе в действие звеното за специални дейности. Шестчленният екип се изкачи по склона по обозначеното с лента трасе и постави по протежението му дървени стъпала с подпори и въжета. Достъпът до мястото, където бяха намерени костите, сега щеше да е много по-лесен, отколкото беше за Бош.

Беше невъзможно да се контролира шумът в такова полицейско сборище. Пак към девет целият район беше атакуван от медиите. Колите им бяха струпани зад загражденията. Репортерите се бяха скупчили на групи като за пресконференции, И поне пет новинарски хеликоптера се намираха на достатъчна височина над полицейския. Общата какофония вече беше довела до многобройни оплаквания от местните обитатели до полицията в Паркър Сентър в града.

Бош се готвеше да поведе първата група до мястото на престъплението. Преди това обаче се консултира с Джери Едгар, на когото случая беше сведен още предишната вечер.

— Значи взимаме първо хората от съдебна медицина и експертизите. След това качваме кадетите и кучетата. Искам ти да надзираваш тази част.

— Готово. Видя ли, че приятелката ти от съдебна медицина си води проклетия оператор?

— За момента нищо не може да се направи. Да се надяваме, че ще й омръзне скоро и ще се върне в кабинета си, където й е мястото.

— Нали разбираш, че е много възможно да се окажат древни индиански кости?

Бош поклати глава.

— Едва ли.

Бош се приближи до първата група; Тереза Корасон, видеооператорът £ и четиримата £ копачи — Кати Кол и трима следователи, които щяха да се оправят с лопатите. Копачите бяха в бяло работно облекло, докато Корасон беше облечена като предишната вечер, включително обувки с петсантиметрови токчета. В групата имаше и двама криминалисти от отдела за експертизи.