Майкл Коннелли - Град от кости

Бош ги прикани да се приближат до него, за да го чуят всички наоколо.

— Значи качваме се и започваме с документирането и изравянето. След като вече сте по местата си и всеки със задачата си, ще качим и кучетата и кадетите, които ще претърсят района и евентуално ще разширят територията на разследване. Ей, ти там… — Той посочи оператора. — Изключи това нещо. Можеш да снимаш нея, но не и мен.

Операторът наведе камерата си и Бош продължи, след като изгледа сърдито Корасон:

— Всички си знаете работата, затова не е нужно да ви инструктирам. Това, което искам да ви кажа, е, че изкачването е много трудно. Дори и с помощта на стълбите и перилата. Така че внимавайте. Дръжте се за въжетата и си гледайте в краката. Не е желателно никой да пострада. Ако имате тежки неща за носене, разпределете си товара за две или три качвания. Ако и тогава се нуждаете от помощ, ще се разпоредя кадетите да ви донесат каквото трябва. Не се притеснявайте за времето. Мислете за безопасността си. Това е. Готови ли са всички?

Отговори му едновременно кимане. Бош даде знак на Корасон, че иска да говори с нея насаме.

— Не си облечена подходящо.

— Виж, не ми казвай…

— Искаш да си сваля ризата, за да ми видиш ребрата ли? Приличат на смачкани боровинки, понеже снощи паднах там горе. Обувките ти няма да ти свършат работа. Може да са добри за филмиране, но не и за…

— Добре съм си. Аз си нося отговорността. Нещо друго?

Бош поклати глава.

— Предупредих те. Да вървим.

Той тръгна към стъпалата, другите го последваха. Хората от спецотдела бяха сглобили дървена пропусквателна рамка, до която стоеше полицай с бележник, за да записва името и отдела на всеки, минаващ през портала.

Бош поведе нагоре. Изкачването беше по-лесно в сравнение с предишния ден, но гърдите му пареха от болка, докато се издърпваше по въжетата. Опита се да не го показва.

Когато стигна до акациите, даде знак на останалите да почакат, за да провери ограденото място.

На пръв поглед всичко си беше във вида, в който го беше оставил предишната вечер.

— Добре, качете се и огледайте.

Хората от групата се промушиха под полицейската лента и се наредиха в полукръг около костите. Включи се камерата и Корасон пое нещата в свои ръце.

— Така, първо всички да се дръпнат, за да се направят снимки. После ще направим схема, по която доктор Кол ще ръководи разкопаването. Ако намерите нещо, фотографирайте го от всеки възможен ъгъл преди да го прибавите към веществения материал.

Тя се обърна към един от следователите:

— Финч, искам да се заемеш със скицирането. Стандартна схема. Документирай абсолютно всичко. Не се осланяй на мисълта, че ще разчитаме на снимки.

Финч кимна и тя се обърна към Бош:

— Детектив, мисля, че сме готови да започнем. Колкото по-малко се мотаем тук, толкова по-добре.

Бош £ подаде радиостанция.

— Ще се навъртам наоколо. Ако имаш нужда от мен, използвай я. Мобилните телефони нямат връзка тук. Но внимавай какво говориш. — Той посочи с пръст небето, където кръжаха хеликоптерите на медиите.

— Като стана дума — намеси се Кол, — ще разпънем брезентово покривало над дърветата, за да си осигурим спокойствие, както и за да се спасим от слънцето. Какво мислиш?

— Този район вече е във ваши ръце — каза Бош. — Действайте, както сметнете за добре.

И се спусна надолу по рампата, следван от Едгар.

— Хари, това може да отнеме дни — каза Едгар.

— Може и повече, отколкото си мислиш.

— Да, но няма да ни дадат толкова време. Знаеш го.

— Знам.

— Искам да кажа, тия случаи… ще сме късметлии, ако успеем изобщо с някакво идентифициране.

— Знам.

На улицата чакаха лейтенант Билетс и старшият й офицер капитан Ле Вали.

— Джери, защо не подготвиш кадетите? — каза Бош, — Направи им инструктажа. Аз ще дойда след минута.

После отиде при Билетс и Ле Вали и им разказа в подробности всичко, случило се до момента, включително оплакванията на съседите от шумотевицата, създавана от чукове, триони и хеликоптери.

— Трябва да подадем нещо на медиите — каза Ле Вали. — От отдела за връзки с медиите искат да знаят дали предпочиташ да ги поемат те, или ти да се занимаваш с тях.

— Не искам да се занимавам. Какво знаят за случая във „връзки с медиите“?

— Почти нищо. Ще трябва да им звъннеш, а те ще подготвят съобщение за пресата.

— Капитане, малко ми е напрегнато тук. Мога ли…

— Намерете време, детектив. Дръжте ги далеч от нас. Бош погледна към репортерите, събрани по-надолу по улицата, и забеляза Джулия Бакстър — показваше значката си на охраняващия полицай. Беше в цивилни дрехи.